„Само мъжът на българката я е виждал по риза, защото по риза тя реално е гола. Ризата е втората кожа на българката. Още с раждането си човек е получавал риза. Затова и тя е неизменна и постоянна част от облеклото“, разказа Диляна Курдова, която представи в Казанлък книгата си „Размисли върху българската женска носия“. Това е дебютна книга за авторката, готвеща докторантура по темата за трансформациите на традиционните български танци в клубовете у нас и в Западна Европа. Диляна Курдова е изследовател на традиционните български танци, етнохореолог и мениджър в няколко български неправителствени организации.
Книгата й ѝ бе представена в Казанлък от хореографката Дора Петкова в Музей „Чудомир“. Събитието е от програмата на Чудомирови празници 2023.
Ризата е богато извезана по пазвата, ръкавите и полите с множество шевици, най-често защитни, за да не се промъкват зли сили през тях. Носията носи символика и дава знаци за семейното положение на жената, статута ѝ, принадлежността ѝ и положението ѝ в обществото, а с омъжването си българката прибира завинаги косата си под забрадката.
Диляна Курдова публикува на страницата си във Фейсбук Phoenix Perpeticum стари видеа от съборите в България, дарени ѝ от чужденци.
„Чужденците много харесват българския фолклор. Публикувам видеа, които са ми подарък от мои колеги от чужбина. Знаете, че по време на комунизма почти нямаше камери, но чужденците имаха и всъщност сега се случва нещо чудесно – те ни връщат видеа, на които можем да видим и да си възстановим, примерно, хорà, които вече никой не танцува. Две читалища вече ми писаха, че са възстановили хорàта, които са играли навремето и са се представили с тях в Копривщица“.
Авторката на „Размисли върху българската женска носия“ разказа, че е открила в документален извор, че лазарките в село Еркеч, са лазарували с пуснати коси, нещо което досега не бе известно на много хора. Това откритие е потвърдено от спомени на местни жени, чиито прабаби са лазарували с разпуснати коси.
„В село Козичино, край Поморие, лазарките са изключителни. В търсенето ми открих в стар ръкопис, че лазарките са лазарували с пуснати коси, което е изключително радикално, защото те са известни с красивите си накити по главата, по косите. Но се оказа, че действително са лазарували с разпилени коси и то е логично. Нещо тривиално ги е накарало, а ние си мислим, че е традиция, да си сплитат косите, тъй като краищата са се заплитали в косата. И това с пуснатите коси отмира някъде през 1948 г. Не знам как ще се изтълкува, но след като нещо бъде открито, то трябва да се напише“.
„Поколенията след нас са чужди на тази култура“, твърди Курдова, посочвайки основната причина да напише книгата, а именно да запази „светът на българката, който е пъзел от парченца познание“.
Публиката на представянето се наслади на ревю на женски носии от различни фолклорни области със съдействието на групата за автентичен фолклор на НЧ „Жар“.
Последвайте ни и в Телеграм
