Научен доклад за 100-годишната история на казанлъшкото списание за литература и изкуство „Кула“ ще изнесе на 30 март от 17:30 часа в Музей „Чудомир“ Деница Астахова. Тогава е и официалното отбелязване на вековното съществуване на списанието, което е едно от малкото оцелели.
Докладът на Деница Астахова е първият по рода си, посветен на изданието, чиито страници пазят текстове на Гео Милев, Антон Страшимиров, Петко Стайнов, Иван Мирчев, чието авторство е корицата. Около „Кула“ се формира общество, което събира не само даровити творци, но и създава специален дух и ражда не една идея.
Разработката на Деница Астахова запълва заслужено празнина и идва като историографска студия от перото на филолог.
За Пресс ТВ Астахова разказа: „Запознах се с цялото течение на „Кула“ от 1923 до днес и успях да изградя визия за облика и тематичните акценти на списанието през неговите около 30 литературни години“.
Тя е автор на статията, посветена на първата годишнина на „Кула“ – „Прозорец във времето“ в брой 1/2023 на списанието, което излезе от печат преди броени часове.
„В тази статия съм се опитала да направя обзор на отпечатаните през 1923 г. 5 книжки и да поставя списанието в неговия тогавашен контекст“.
Деница Астахова, освен красива жена, е в началото на научната си кариера. Тя е магистър филолог, възпитаник на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ , специализира в областта на литературата и културата. Към този момент продължава академичното си образование като докторант по теория на литературата към катедрата Методика на езиковото и литературното обучение и литертурознание в същия университет.
Професионалната й насоченост и интереси се намират в сферата на литературната история и теория, за което свидетелстват редица публикации в научни сборници и реферирани периодични издания с хуманитарен профил. Автор е на статии в Речник на българската литература след Освобождението на Института за литература към БАН.
Деница Астахова от 20 години работи в област, която се намира далеко от хуманитаристиката, но споделя, че е „изкушен читател и на хартия, и по душа“.
За Пресс ТВ тя с апломб разказа за специалното си отношението към Казанлък, градът в който живее и работи:
„Интересът ми към културното минало на Казанлък дойде по време на магистърския курс през 2017г., тогава имах усещането, че всяка от заложените дисциплини в програмата, по някакъв пряк, индиректен или интуитивен начин касае Казанлък – като започнем от д-р Кръстьо Кръстев и Иван Милев, през Чудомир, та до експерименталните опити за вокално стихосложение на поета Румен Денев.
При Д-р К.Кръстев фокусът беше поставен върху неговия казанлъшки период, който съвпада и с началото на професионалния му път на литературен критик, тогава разгледах обстойно 6-те книжки на издаваното от него „Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество“ като първата му печатна литературно-естетическа трибуна, непосредствено преди сп. „Критика“ и, разбира се, културният литературен символ от началото на 20-ти век „Мисъл“.
Текстът е публикуван в сборник с доклади от конференцията „Интерпретации и контекстуализации в българската литературна критика“, организиран от Института по литература към БАН
Иван Милев го погледнах през очите на Веселин Стоянов с очарователния роман „Моделът и неговият художник“, както и през историософския роман на Анчо Калоянов „Див огън“, чийто сюжет се развива през 20-те години и в него прототип на лечителя-художник е Иван Милев. По повод третото преиздание на книгата, с проф. Калоянов планирахме да представим тази книга и в Казанлък, но това беше още преди пандемията.
Що се отнася до Чудомир, то той е интересен за мен от литературоведска гледна точка и е един от ключовите автори в дисертацията ми, която е посветена на сказовото писане в българската литература.
С „Вокалното стихосложение“ на Румен Денев се запознах, когато трябваше да пиша речникова статия за него в проекта на БАН за Дигиталния речник на българската литература след Освобождението“.
Освен доклада, посветен на сп.“Кула“, на 30 март ще чуем в изпълнение на казанлъшки актьори избрани Чудомирови творби и ще разгледаме изложба от книжки на списанието от 1923 г. до днес.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
