„От днес в книжарницата на Художествена галерия – Казанлък може да се срещнете с нашето дългоочаквано издание на български и английски език, посветено на една единствена творба – единствената картина на Иван Милев, реализирана върху платно – “Светогорска легенда”, съобщиха от Художествена галерия – Казанлък.
Книгата е на цена от 30 лв. и в нея можете да откриете вълнуващото ни изследване за живота на тази картина и нейното важно място в творчеството на “едно от най-тъжните момчета” в историята на българското изкуство. Книгата може да закупите и от нашия филиал – Музей “Ахинора”.
Книгата е първа от новата поредица на екипа на ХГ-Казанлък за научни изследвания на българското изкуство – “Археологии”. Художник на поредицата е Георги Шаров.
През март миналата година изложбата „Светогорската легенда. 125 години от рождението на художника“ бе показана в Казанлък. Тя включваше едноименната картина, която е притежание на частен колекционер, но остана на разположение на казанлъчани до септември.
В последното значимо произведение на Иван Милев – „Светогорска легенда“, десет месеца преди смъртта си, художникът е нарисувал себе си като момче в обятията на майка си в прощално земно пътуване. Това стана ясно по време на лекция, посветена на творбата, в Художествена галерия – Казанлък през юни миналата година.
Лекцията с фокус върху „Светогорска легенда“ повдигна булото над мистичната творба, която е и единствената картина на художника, другите му работи са рисунки. Тя е рисувана през 1926 г. и е изпълнена с темперни бои върху платно.
Според лектора д-р Петров Иван-Милевото платно е единствената позната ни живописна картина, илюстрираща легендата за пътуването на Богородица към Кипър и се явява уникално за българския контекст произведение без аналог в родната история на изкуството.
След детайлно изследване на архива на Иван Милев – дневникът му, кореспонденцията и прелистени хиляди страници от българската преса от началото на ХХ век, д-р Петров открива, че художникът е повлиян за сюжета на „Светогорска легенда“ от испанския художник Херман Ернандес Аморес (1823-1894) и неговата картина „Пътуване на Богородица и св. Йоан до Ефес“ (1862).
Иван Милев я открива, разглеждайки каталог на испанския музей „Прадо“, собственост на Илия Бешков, с когото съжителстват в столицата известно време. В каталога е публикувано черно-бяло факсимиле на оригинала.
Милев очевидно е развълнуван и вдъхновен, проучва сюжета на светото пътуване на Божията майка, описан от Стефан Светогорец. Легенда предава разказ за събитие, случило се малко след Възнесение Христово. Според него Богородица се отправила заедно с „любимият Христов ученик – девственикът Йоан“ към Кипър, където възкресеният от Спасителя Лазар станал епископ. По пътя им обаче се разразила буря, отклонила тяхната лодка от поетия курс. Ангели спасили пътниците и чудодейно насочили лодката към Атонския полуостров. Стъпвайки на брега Богородица преобърнала всички езичници към християнската вяра.
Вероятно картината на Милев е рисувана за десетина дни, разказа д-р Петров. След близо две седмици на белия свят се появява единственото дете на художника – Мария. А последните месеци живот на Иван Милев отброява съдбата.
„Светогорска легенда“ изобразява жена в одежди с мотиви от българската носия, на главата й има було. Тя е прегърнала дете на 6-7 години, а не младенец. Двамата са в декорирана ладия, огрени от лъч светлина. И двата образа нямат ореол, подчертава д-р Петров, макар в творчеството на Иван Милев Светата Майка винаги е изобразявана с нимб.
Семантичният анализ на изкуствоведа разкодира посланието и разкрива, че вероятно художникът, предусещайки своята близка смърт, десет месеца по-рано е изобразил себе си като уплашено дете в прегръдката на своята майка, от която получава не само познанието, но и вдъхновението за цветовете и шарките. Двамата са заедно във финалното житейско пътуване на твореца по пътя обратно към Създателя. На платното на ладията е изобразен Св. Георги, покровител на Зографския манастир в Света гора, което е детайл от живописната загадка.
Планините в задния план на картината могат да бъдат видени две години по-рано в творчеството на Иван Пенков, с когото Милев е приятел, а и земляк. Неизвестни засега са мотивите на художника да декорира морските вълни с овални фрагменти, но не е изключено тяхното присъствие да е почерпано като идея от друг художник – австриецът Егон Шиле.
Иван Милев рисува в една година – 1926, „Ахинора“ и „Светогорска легенда“, но избира да дари на родния Казанлък първата. Другата остава в колекцията на наследниците, но по-късно вече е притежание на друг меценат.
Три години по-рано Милев ще напише: „Аз се озверявам пред мисълта, че умирам, че толкова много исках да направя – че толкова много можех да направя…“ . Въпреки това, или тъкмо заради това, ще работи неистово. В тази година изпод четката му ще се родят едни от най-ярките му творчески постижения. Според д-р Петров „Светогорска легенда“ е код и най-ключовата творба на художника.
Платното се съхранява в частна колекция, но по повод 125-те години от рождението на художника бе в родния му град за половин година.
Последвайте ни и в Телеграм
