Проф. Георги Китов е автор на популярното наименование, въведено в публично обращение – Долината на тракийските владетели край Казанлък и Шипка
На днешния 14 септември през 2008 година археологът и траколог Георги Китов почина внезапно от сърдечен удар при разкопки в Старосел. Членовете на експедиция му направили изкуствено дишане и сърдечен масаж на Китов в продължение на 15 минути, но уви. Известният археолог издъхва в стаята си в хотела в Старосел.
Роден е на 1 март 1943 в Дупница. Като ученик получава ревматичен порок на сърцето. Решава, че не трябва да се възползва от здравословното си състояние. Скрива заболяването си и отива войник. За нещастие болестта се усложнява и е освободен.
Завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“.
През последната четвърт на 20 век направи най-значителните открития, свързани с културата на траките. Сред тях са гробниците в Жаба могила край Стрелча, религиозният комплекс – хероон край село Старосел, откриването на 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт III в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, както и Александровската гробница до Хасково, украсена с уникални стенописи от средата на IV век пр. Хр., и много други.
Георги Китов не знаеше умора, не го спираха нито летният пек, нито прахолякът и дъждът, нито чиновническите недомислици. Беше непокорен и не искаше да чуе думите „няма пари”, когато иманяри дебнеха да изпреварят археолозите, да пробият и ограбят поредната тракийска могила. И боговете му се отблагодаряваха с находки, до които никой друг не успя да стигне…
Беше висок, брадат, на разкопки обикновено само по бански, тениска и задължителния тропически шлем; гледаше сериозно и всяваше респект. Не понасяше думата „аз”, за него всички в експедицията бяха екип – от опитните археолози и студентите до шофьорите и общите работници. До него бяха синът му от първия брак Александър, втората му съпруга Диана Димитрова, а често и малката им тогава дъщеричка Ирина.
Някои го сравняваха с откривателя на Троя – Шлиман, мнозина журналисти обаче го наричаха „българския Индиана Джоунс”. А Китов понякога се забавляваше с това, друг път пък се ядосваше – държеше да е просто „българинът Георги Китов”, който десетилетия наред търси истината за древните траки и не знае умора. Ядосваха го и глупостта, и невежеството, и неуважението към труда на археолозите. Никога няма да забравя деня, в който бе отворена Голямата косматка и сякаш се изсипа Рогът на изобилието – „качулки” дойдоха и почти арестуваха археолозите, а на журналистите забраниха всякакъв достъп до информация. Тогава за пръв път видях сълзи в очите на Георги Китов – полицейското престараване бе обидно за него…
Доктор на историческите науки е от 1977 година и старши научен сътрудник от 1990. Наричан е от медиите „българския Индиана Джоунс“. Автор на над 200 статии и десетина студии върху историята, археологията и религията на траките.
За да бъде в екипа му, всеки трябваше да спазва определени правила и спартанския режим – ставане в шест часа, сядане за чаша чай и разпределяне на задачите и тръгване към обекта. Всеки ден по седем часа на крак, седем дни в седмицата в най-силния летен пек, четири-пет месеца в годината. Всяка минута закъснение се наказва с левче глоба, но опашката от кандидати да работят с него беше голямо. Не понасяше мързеливите, нито глезотиите – хранеше се с каквото дал Бог: сирене, домати и т.н., спяха по читалища, училища, квартири.
Обичаше хубавото вино – все пак търсеше истината за траките. А на Трифон Зарезан колегите му задължително го увенчаваха с лозовия венец на бог Дионис, патрон на археолозите.
Любимите му максими: „Не понасям некоректността!”, „Обичам предизвикателствата, отъпканите пътища не са ми интересни” и „Гръм на нужник не пада!” А девизът на експедицията: „Обичаме да ни е трудно!”
На ръката си носеше копие на златен пръстен на тракийски владетел от IV в.пр.Хр. с изображения на грозд, костенурка и глава на грифон. Тоест – който пие вино, живее дълго като костенурка, силен е като лъв и е волен като орел.
На проф. Георги Китов е кръстена крайна улица в Хасково, но Казанлък все още е длъжник на паметта му, макар откривателят на Долината на тракийските владетели да е Почетен гражданин на града и да е отличен т радио „Вис виталис“ за Личност на 15-тилетието, заради изключителните му заслуги, допринесли за популяризирането на региона.
Последвайте ни и в Телеграм
