С дръзкото преосмисляне и пренареждане на постоянната експозиция, което не е правено повече от половин век, Художествена галерия – Казанлък стана първата провинциална и втората след софийска галерия, дръзко прекрачила в бъдещето, чупейки консервативните стереотипи и давайки възможност на визуалните артисти, творбите им и техните публики да общуват по един нов начин, придавайки и нов смисъл на общението.
Тази прелом трудно би се възприел днес, признава директорът на Казанлъшката галерия изкуствоведът д-р Пламен Петров, но е убеден, че в бъдещето, където вече се намира културната институция, ще бъде оценен подобаващо.
И не само – ще е определян не само като първия у нас пионерски подход в „обживяването“ и придаването на нова същност на пространството за общуване с изкуството, но и като визионерски размах, несъобразяващ се с риска да загърби архаичното, без да е в конфликт с миналото.
Стандартните представи в подредбата на постоянните експозиции обикновено се свежда до разполагането на произведенията в хронологичен порядък. Но това е схематичен прийом, който отдавна вече не задоволява зрителя, коментира д-р Петров, който смело предприе с екипа си респектиращата авантюра да преобрази Галерията и така да й придаде модерна същина, а също и да последва тенденцията на най-авторитетните световни галерии.
Отдавна вече и всичко е нарисувано и както пред творците, така и пред галеристите по света, повече от 50 години стои въпросът в промяна на концепцията за съприкосновението на публиките с изкуството. Така се появят и новите подходи – пространствата да предлагат разказ, „обиграване“ на експозициите, даване не само на визуални предизвикателства, но и необикновени поводи за интимно съпреживяване на зрителя на творбите и атмосферата на постоянната експозиция.
Д-р Петров разказва и че редица български визуални артисти имат своите експерименти и търсения в тази посока, но директорите на галериите все още не са склонни да приемат предизвикателството. Затова и той решава да поеме риска и предприема колосалната крачка.
Тоталната промяна в постоянната експозиция на Художествена галерия – Казанлък е факт едва от около месец – тя се случва с проекта на родената в Града на розите и позната като топ пърформанс-артист Мариела Гемишева – „Неслучайно присъствие“.
Проектът е шокиращ за консервативната публика – скандализира, помита граници, руши пуритански възгледи и конструира различно времепространство, изважда подсъзнателни реминисценции, изпитва въображението, задава интимни отговори и оголва чувствителността.
Едно е сигурно, че реформата в Галерията не оставя никого равнодушен.
Преобразуването преправя пътя към един авангарден наратив, подсказва детайли от фабулата му, подавайки връзки от предисторията на артистичния акт, вписването на различни автори в мини свят с обща концепция и своего рода синхроничност, за да получи публиката мощен заряд от емоции, познание и напълно различно изживяване в приключението да посетиш постоянната експозиция на бъдещето.
Без да разкриваме напълно идеите на визионерството в Галерията, за да оставим възможност на всеки наш читател лично да посети експозицията и да я почувства, само ще маркираме минимална част от новия разказ в пространството й, където битуват в забележителен унисон и в същото време негубещи самостойността си, творба на Гемишева с манекенки, пържещи риба, до тази на класика Васил Бараков, също с риби. Тази комбинация има цяла прелюбопитна история, която заслужава да се узнае.
Диагонална перспектива, отпращаща ни от картина на Майстора към фотос на изкусителка с ябълка дава, нетрадиционен прочит на женското присъствие и път в изкуството, както и храброто разхвърляне на булчински аксесоари пред „Малинарките“ на Иван Лазаров.
Появата на гилза, пълна с розово масло, сред сбирката от икони, урна с праха от изгорена от самия й автор колекция работи, поставена сред родоначалниците на родната живопис, мистична черна фигура, съзерцаваща прочутата „Ахинора“ и ангел в скафандър над иконната зала, поставят куп от екзистенциални въпроси, наред с тези за възвишеното, непреходното и тленното.
За новата концепция екипът на Художествената галерия ще ви разкаже и преведе из безподобната у нас постоянна експозиция, ще ви покаже и ще ви даде възможност да минете през всички нюанси на емоциите, ще ви остави на възприятията ви и вашите умозрения.
Междувременно продължават лекциите от платформата „Събота в галерията“, а снощната бе посветена именно на напредничавите форми за диалог с публиките и на хитови артисти в световен мащаб, а в основата бе феноменът „постоянна експозиция“.
Така част от беседата под звездите с чаша вино в двора на Къща музей „Ненко Балкански“ вчера вечерта, бе отредена на творчеството на пърформанс-звездата Марина Абрамович и бурните отношения с партньора й Улай, родили най-невероятните експерименти за досег със зрителя.
Друг визуален артист, намерил място в лекцията, бе добилата световна популярност с „живите“ си картини Ванеса Бикрофт.
За това, че галериите отдавна не са това, което бяха, разказа д-р Петров, посочвайки примери за необичайни практики от страна на галеристите – съжителството на класиката с модерна, разкриването отдавна на арт пространства в църквите, симбиозата между танцуващи артисти и произведенията на художници. Любопитните присъстващи узнаха и за креативните начини да се привлече и приобщи публиката – съществуване в галериите, например, на турове за бременни жени, за майки с колички, дори изложба на голи мъжки тела с възможност за посещение в тур, специално за …нудисти.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
