Току-що излезлият от печат фото-албум монография, посветен на творчеството на фотографа Антип Обущаров, представи на публиката ф.х. Александър Иванов. Премиерата се състоя в музея на Чудомир в Казанлък.
След продължила близо година работа екипът събра в албума 226 снимки на светлописеца от Шипка.
Миналата година през август в Музея на фотографията в Казанлък бе открита ретроспективна изложба, посветена на майстора на обектива Обущаров. Тогава се навършиха 133 години от неговото рождение. Представянето на готовия албум пък бе реализирано в деня на Св .Антипа – 11 април.
През 90-те години на миналия век наследници на рода Обущарови даряват на Етнографски музей „Чирпанлиева къща“ гр. Шипка над 500 стъклени плаки, запечатали образи от миналото през обектива на никому непознатия дотогава фотограф Антип Обущаров.
Дълги години не се намира кой да прегледа и селектира плаките. Преди да бъдат предадени на музея те са стояли над 75 години в ателието на Антип, под стълбите в родната му къща. Повече от 25 години стоят непокътнати и в Чирпанлиевата къща. Влагата и светлината са прониквали в тях постепенно и са предизвикали необратими поражения върху емулсионния слой. За щастие, в началото на 2021 г. плаките най-после намират своя благодетел и бяха показани за пръв път пред публика.
С тази отговорна задача се е заема фотографът Александър Иванов. След като преглежда плаките и е очарован от образите, запечатани върху тях, той приема поканата на Етнографски музей „Чирпанлиева къща“ да бъде съставител на изложба, посветена на творчество на Антип. Заедно с Гина Хаджиева, Петя Големанова, Христо Тъпанов, Стефан Папукчиев и др. Александър от месеци наред проучва, живота и делото на Антип Обущаров, рови по архиви, издирва фамилни снимки и картички на Антип от частни колекции.
Роден в Шипка на 14 август 1888 г. Антип Обущаров е третото от шестте деца в семейството на обущаря Койчо Димов Шутев. Завършва училище и се посвещава на дърводелството – прави мебели и различни предмети от дърво. Не се знае кога точно започва да се занимава с фотография, но имайки предвид множеството, което всеки ден минава през тогавашното село Шипка, със сигурност още като дете е имал възможността да види много чудновати за времето си неща. Специализира фотография във Виена малко преди Първата световна война. Участва и в Европейската война (1915-1918), заедно с братята си Димо и Христо, под знамената на 23-ти Пехотен шипченски полк. Фотоапаратът му е негов постоянен спътник дори и на бойното поле. Активен общественик с леви убеждения, през 1925 г. е принуден да заснеме труповете на убитите си близки – майка, сестра и зет – негов добър приятел. Документира не само живота в Шипка и околностите, но и дейността на множество прогресивни организации от онова време като дружествата „Зора“ , ‘’Братство“, „Бистра водица“, “Есперанто“, „Залесяване в Шипка“, „Младежи участват при строежа на паметника на връх „Свети Никола“, снима местните розоварни, кръчми, красиви изгледи към Храм-паметника, които издава като картички. Неговите фотографии са изключителни етнографски и исторически свидетелства за живота в Казанлъшкия край между 1906 и 1931 г.. Антип напуска родното си село Шипка около 1930 г. когато свързва живота си с учителката Екатерина от Плевен. Умира през 1942 г. на 54 години.
Последвайте ни и в Телеграм
