Доротея Комитска и Росен Дончев ни представят изложбата „Намеси в монолога“, чието откриване е тази вечер в Къща музей „Дечко Узунов“ в Казанлък от 18:00 часа.
Монологът, казват, е „продължителна реч на герой в драматично произведение, който споделя мислите си или дори се обръща уж към друг герой пред публика, а също и говори конкретно на публиката“. Съществува ли обаче визуален монолог, можем ли да приемем, че артистът, чрез изразяването на своите естетически позиции, говори конкретно на публиката? Навярно отговорът е положителен. Всяка изложба може да бъде монолог, защото авторът ѝ има възможност чрез творбите си да „говори“ конкретно. И понеже публиката не е определена, монологът се универсализира, вече обърнат към света като социум.
Изложбата „Намеси в монолога“ е неразривно свързана с ежедневието на социума ни. Чрез своите визуални монолози авторите ни напомнят за постепенното „изчезване“ на диалога от бита ни. Забравили сме, че комуникацията съществува без диалог както при командите например. Те представляват „еднопосочна комуникация, в която не могат да се включат повече от двама участници едновременно, като вторият от тях не се третира като участник в комуникацията, а като предмет“. В ежедневието си често сме в ролята на предмета. Телевизия, интернет или изобщо употребата на мобилните телефони, колкото ни свързват, толкова и ни заставят да „слушаме“ монолога им. Превръщат ни в предмети. Изконните ни човешки близости стават жертва на леността ни и се отчуждаваме един от друг.
В опит за овладяване на проблема, авторите използват провокацията. Провокацията да напуснеш собствения си комфорт, като престъпиш личното пространство на другия, намесвайки се в творбата му. Разностилните им начала като че ли монологизират общ извод. Чрез своите фотографии, Комитска е в търсене на хармонията и пасторалността. В стремежа си за обективно търсене на силуета, контура и въобще точния рисунък, тя субективизира образа. Дончев ни представя серия от колажи, напълно нови като решения за неговото творчество. В тях eкспресивното начало води до логичен завършек – лиричен и емоционален образ, който също няма точни измерения, въпреки това и при двамата е постигната убедителна и хармонична цялост.
Доротея Комитска е родена в Габрово. Завършва интериорен дизайн в ССХУ за приложни изкуства – Трявна. Специализира „Издателски системи и системи за компютърен дизайн“ в Център за следдипломна квалификация при ТУ – Габрово. Работи в областта на фотографията и графичния дизайн. Награждавана е от Салон за експериментална фотография – Ямбол; Международен фотопленер – Велико Търново; Салон за сценична фотография – Стара Загора; Национален годишен преглед на фотографското изкуство в България – Фотоакадемика, София; Национален фотоконкурс „Музика в обектива“ – София и др. Зад гърба си има няколко изложби в България и една в Тун, Швейцария.
Росен Дончев е роден в Габрово, но живее и работи в Казанлък. Зад гърба си има 19 самостоятелни изложби. В биографията си художникът има участия във всички живописни форуми в България – „Приятели на морето“ – гр. Бургас, национална изложба „Лудогорие“ – гр. Разград, „Биенале на малките форми“ – гр. Плевен, квадрианале „Митовете и легендите на моя народ“ – гр. Стара Загора и др. Награждаван е два пъти за цялостно представяне на годишната изложба на габровските художници с наградатата „Христо Цокев“. Живописни творби и икони на Росен Дончев притежават частни и държавни колекции в цяла Европа, Русия, САЩ, Южна Африка и Австралия, сред които са и японското императорско семейство, музеят за съвременно изкуство в Измит, Турция.
ЕКИП, РАБОТИЛ ПО ПРОЕКТА:
д-р Милен Алагенски – уредник
Георги Шаров – дизайнер
Джоана Брадшоу – екскурзовод и преводач
Лора Султанова – коректор
Текст и снимка: Художествена галерия – Казанлък
Последвайте ни и в Телеграм
