Никой от малцината, населяващи мъглижкото село Радунци, не вярва, че е възможно порутеният Културен дом в селището да бъде върнат към нов живот. Сега там е гробовно тихо, множество предмети и символи от соцреализма напомнят за бурния живот, кипял някога високо в Стара Планина. Хората са тотални песимисти, за това че е възможно реанкарнирането на това средище на духа.
Някога той е бил построен, за да могат лекуваните в Санаториума за белодробни заболявания да посещават по време на престоя си културни събития.
В смъртен покой днес е двуетажната, масивна сграда, където залата с близо 300 места е тъмна, празна и порутена. След погром е и сцената. Вандалски са опустошени и гримьорните, библиотеката, малката сценична зала, репетиционните, фоайетата, просторната тераса и останалите помещения.
След 2015 г., когато санаториумът фалира и е обявен за продан от ЧСИ, започва разрухата.
В Радунци живеят около 40 човека и то не постоянно, няма кметски наместник, няма и санаториум вече. За да се въргалят все още книги по пода и да се валят във всички посоки остатъци от техника, абмалаж и ретро-предмети, причина е трудният достъп до селото, намиращо се на повече от 600 м надморска височина в Балкана.
Според посещаващи заради чистия въздух Радунци, Културният дом отдавна е покойник, а мъртвата тишина съпровожда вечния му сън.
Последвайте ни и в Телеграм
