Първият обект в България в Списъка на ЮНЕСКО, обявен за световно културно наследство, е Тракийската гробница в Казанлък, открита преди 80 години на 19 април. По повод годишнината от Библиотека „Искра“ публикуваха факсимиле от публикация от вестник „Искра“, брой 475 от 15 юни 1944, с. 1.
Ето съдържанието на цялата статия, подписана с инициалите Г.Д., вероятно авторът е Гено Дочев:
„Казанлъшката гробница“
На тая тема говори в „Искра“ на 9 юни пред пълен салон слушатели уредникът на Софийския народен музей и вещ познавач на старините в България г-н Васил Миков, който пребивава в града ни по оздравяване и изследване на новооткритата на Маноловия хълм над Кулата гробница на тракийски вожд.
Най-напред той изтъкна, че в древните векове преди и след Христа нашите земи са били населявани едно след друго от много и различни народи, някои от които са правили могили. Множеството могили и в България, особено в казанлъшко, се делят на три вида: поселищни, възпоменателни и надгробни. Най-много надгробни могили по нашите места са оставили траките. Намерената на Маноловия хълм (Тюлбето) гробница в изкуствена (насипвана) могила е от траките. От нейната майсторска изработка, от хубавите материали за изработката, от намерените златни остатъци, а най-вече от прекрасните художествени рисунки вътре личи, че явно че това е гробница на тракийски вожд – княз.
От рисунките, материалите и изработката засега тая гробница се смята да е работена в третия век преди Христа, тоест преди около 2100 – 2200 години. От намерени остатъци, от куките вътре и други и лич,и че в гробницата имало цени съкровища, но е била ограбена в древността.
Подобни гробници са намерени и другаде из България, и в други страни, например южна Русия, но тъй хубаво изградена и художествено изписана и тъй добре почти напълно запазена като казанлъшката, още не бе намерена. Предстоящото проучване на тая гробница особено на прекрасните и художествени стенописи, миналото на прочутата Казанлъшка долина ще добие ново осветление, а хубавия Казанлък ще се прочуя и ще се посещава още повече.
Г.Д.
В публикацията се уточнява, че Васил Миков е правил първите проучвания, а художникът Асен Василев от Софийския народен музей правил копия на рисунките, а художникът специалист Карло Юруков изкърпил пукнатините по стените на гробницата. По това време директор на местния музей е Чудомир.
Васил Миков (1891 – 1970) учи в Брюксел и завършва история със специалност география в Софийския университет.
През 1922 г. постъпва на работа в Народния археологически музей. Научните му интереси са насочени в областта на археологията и праисторията, а също и към етнографията, топонимията и историческата география. Ръководи над 40 археологически и праисторически експедиции в различни краища на страната. Разкопава Балбунарската селищна могила до Кубрат през 1924 – 1925 г., Малевата селищна могила при Веселиново, Ямболско (1935) Провежда първите разкопки на Карановската могила през 1936 г. Миков е един от главните проучватели на Деветашката пещера. Подпомага проф. Богдан Филов при проучванията на могилите при Дуванлии (1926 – 1929) и Мезек (1931).
От 1946 до 1949 г. е частен доцент в Софийския университет. През 1949 г. преминава на работа в Археологическия институт при БАН, като същевременно е и уредник в Археологическия музей. От 1960 г., вече като старши научен сътрудник, Васил Миков е назначен за ръководител на секцията по праистория в обединения Археологически институт с музей към него. По-късно е привлечен за член на Върховния читалищен съюз, където развива твърде активна дейност, заради което е награден със специална грамота от Комитета за култура и два ордена „Кирил и Методий“.
През 1958 г. Васил Миков е поканен за член на Международния съюз по пра- и протоистория. През 1966 г. става почетен член на Югославското археологическо дружество. Същевременно е избран и за член на Комисията по изкуство и култура, като отговаря за опазване паметниците на културата. Включен е и в редакцията на специализираното издание „Архив за поселищни проучвания при БАН
Последвайте ни и в Телеграм
