Както се казваше в едно предаване: Имаме сделка!
Но за какво?
На 2 септември в 9.12 часа лидерът на парламентарната партия „ВОЛЯ“ Веселин Марешки обяви в ефира на БТВ: „ВОЛЯ“ няма да подпише днес проекта за нова Конституция“. Но си оставя и една вратичка: „Ако днес не съберат (подписи) и започнат други разговори, е съвсем друга тема“.
Малко по-късно стана ясно коя е „другата тема“.
В 10.00 часа правителството взе решение да отдаде за 20 години под концесия плажа „Кабакум север 2“ ( държан досега от майката на Марешки чрез фирмата фирмата „Белвекс“ ООД) на друг негов близък човек – смятания за неговата „дясна ръка“ ексдепутат Андон Дончев, напуснал през юли по лични причини парламента.
„Булмедикс 2012“ ЕООД е определен за концесионер на морски плаж „Кабакум – Север 2“, община Варна“, обяви правителствената пресслужба. Дружеството е еднолична собственост на Андон Дончев, който управлява множество от аптеките на бизнесмена през различни фирми.
Годишното концесионно възнаграждение за срока на концесията е намалено – от 32 000 на 22 051,47 лв. (1,5 лев/кв.м) без ДДС.
Бинго!
Да не забравяме сагата с този плаж – след избухналия през 2012 година скандал заради пострения там частен клуб на Марешщки с фитнес зала, тогавашният регионален министър Лиляна Павлова нареди на кмета на Варна да го премахне. Е, това така и не се случи. Чучналата се на плажа кубическа страда, символ на политическата симбиоза с бизнеса, и досега си стои там.
Три часа след получения подарък Веселин Марешки се наведе доземи и катарзисът му дойде – подписа проекта на ГЕРБ за нова Конституция, воглаве с още десетина негови депутати.
И забележете – без да е чел текста, както самият той призна днес.
И няма защо да го чете. Сделката е направена – ама че става въпрос за Конституция, това за ценностната система на бизнесмена, оказал се и политик, няма никакво значение!
Щом може да си посториш фитнес на плажа, защо да не изтъргуваш и конституцията!
Щом държавата го позволява!
Щом има такова право!
Щом това е българският парламентаризъм!
Щом това е еманация на законотворчесто!
Не е виновен този, който яде зелника, а който му го дава.
Още, когато стана ясно какъв нескопосан проект за нова конституция предлагат ГЕРБ, заявих, че текстът няма да събере необходимите подписи и Борисов ще трябва да се опре на политически изнудвачи, на шмекери-маргинали, които той ще легитимира като конституционалисти.
Е, това вече факт.
Големият политически удар, с който Борисов искаше да влезе в историята – да се отчете, че е затворил Прехода, давайки на бъдещите поколения нова конституция, се оказа най-обикновено политическо менте.
Един позорен пазарлък, който бележи края на неговата политическа кариера.
Най-страшното и непростимо от национална, политическа и историческа гледна точка е, че Борисов търгува не с какво да е, а с Конституцията. Върховният закон на една държава!
Никой нормален политик не би и помислил да направи това. И никой досега не го е правил. За конституцията може да има преговори, може да има компромиси, но не може да има пазарна сделка.
Никой не отрича, че за всеки парламентарен тест вносителите имат право да търсят подкрепа. Но това трябва да става прозрачно, публично, на базата на аргументи, при сблъсък на идеи, за да се роди най-доброто, което е да от полза за обществото.
Нищо от това не се случи при събирането на тези 127 гласа, с които новият конституционен проект на ГЕРБ, влезе на 2 септември в деловодството. Наредиха им, подписаха. Толкоз!
Може да е съвпадение решението на правителството и прозрението на Марешки, както казват от ГЕРБ.
Но това е толкова странно съвпадение – да свързваш цената на конституцията с един плаж, че е чак абсурдно.
Ами спрените съдебни дела?
А свалените имунитети?
Точно тези със свалените депутатски имунитети сложиха подписите си по проекта за конституция.
Толкова е тъжно и срамно това!
Болшинството от тези, които си сложиха подписите, вероятно не знаят и какво са подписали. Като стадо, подкарано от овчаря. Без да имат волята да заяват своя позиция. Без да съзнават дори какъв непростим политически акт правят.
В случая не Марешки е виновен.
На него му предлагат печеливша сделка и той я прави.
Виновни се тези, които превръщат Конституцията в сделка.
Автор: Валерия Велева, Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
Валерия Велева: Струва ли Конституцията два плажа
Както се казваше в едно предаване: Имаме сделка!
Но за какво?
На 2 септември в 9.12 часа лидерът на парламентарната партия „ВОЛЯ“ Веселин Марешки обяви в ефира на БТВ: „ВОЛЯ“ няма да подпише днес проекта за нова Конституция“. Но си оставя и една вратичка: „Ако днес не съберат (подписи) и започнат други разговори, е съвсем друга тема“.
Малко по-късно стана ясно коя е „другата тема“.
В 10.00 часа правителството взе решение да отдаде за 20 години под концесия плажа „Кабакум север 2“ ( държан досега от майката на Марешки чрез фирмата фирмата „Белвекс“ ООД) на друг негов близък човек – смятания за неговата „дясна ръка“ ексдепутат Андон Дончев, напуснал през юли по лични причини парламента.
„Булмедикс 2012“ ЕООД е определен за концесионер на морски плаж „Кабакум – Север 2“, община Варна“, обяви правителствената пресслужба. Дружеството е еднолична собственост на Андон Дончев, който управлява множество от аптеките на бизнесмена през различни фирми.
Годишното концесионно възнаграждение за срока на концесията е намалено – от 32 000 на 22 051,47 лв. (1,5 лев/кв.м) без ДДС.
Бинго!
Да не забравяме сагата с този плаж – след избухналия през 2012 година скандал заради пострения там частен клуб на Марешщки с фитнес зала, тогавашният регионален министър Лиляна Павлова нареди на кмета на Варна да го премахне. Е, това така и не се случи. Чучналата се на плажа кубическа страда, символ на политическата симбиоза с бизнеса, и досега си стои там.
Три часа след получения подарък Веселин Марешки се наведе доземи и катарзисът му дойде – подписа проекта на ГЕРБ за нова Конституция, воглаве с още десетина негови депутати.
И забележете – без да е чел текста, както самият той призна днес.
И няма защо да го чете. Сделката е направена – ама че става въпрос за Конституция, това за ценностната система на бизнесмена, оказал се и политик, няма никакво значение!
Щом може да си посториш фитнес на плажа, защо да не изтъргуваш и конституцията!
Щом държавата го позволява!
Щом има такова право!
Щом това е българският парламентаризъм!
Щом това е еманация на законотворчесто!
Не е виновен този, който яде зелника, а който му го дава.
Още, когато стана ясно какъв нескопосан проект за нова конституция предлагат ГЕРБ, заявих, че текстът няма да събере необходимите подписи и Борисов ще трябва да се опре на политически изнудвачи, на шмекери-маргинали, които той ще легитимира като конституционалисти.
Е, това вече факт.
Големият политически удар, с който Борисов искаше да влезе в историята – да се отчете, че е затворил Прехода, давайки на бъдещите поколения нова конституция, се оказа най-обикновено политическо менте.
Един позорен пазарлък, който бележи края на неговата политическа кариера.
Най-страшното и непростимо от национална, политическа и историческа гледна точка е, че Борисов търгува не с какво да е, а с Конституцията. Върховният закон на една държава!
Никой нормален политик не би и помислил да направи това. И никой досега не го е правил. За конституцията може да има преговори, може да има компромиси, но не може да има пазарна сделка.
Никой не отрича, че за всеки парламентарен тест вносителите имат право да търсят подкрепа. Но това трябва да става прозрачно, публично, на базата на аргументи, при сблъсък на идеи, за да се роди най-доброто, което е да от полза за обществото.
Нищо от това не се случи при събирането на тези 127 гласа, с които новият конституционен проект на ГЕРБ, влезе на 2 септември в деловодството. Наредиха им, подписаха. Толкоз!
Може да е съвпадение решението на правителството и прозрението на Марешки, както казват от ГЕРБ.
Но това е толкова странно съвпадение – да свързваш цената на конституцията с един плаж, че е чак абсурдно.
Ами спрените съдебни дела?
А свалените имунитети?
Точно тези със свалените депутатски имунитети сложиха подписите си по проекта за конституция.
Толкова е тъжно и срамно това!
Болшинството от тези, които си сложиха подписите, вероятно не знаят и какво са подписали. Като стадо, подкарано от овчаря. Без да имат волята да заяват своя позиция. Без да съзнават дори какъв непростим политически акт правят.
В случая не Марешки е виновен.
На него му предлагат печеливша сделка и той я прави.
Виновни се тези, които превръщат Конституцията в сделка.
Автор: Валерия Велева, Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм