Отлетя към небесните селения Христо Христов – журналист, дългогодишен кореспондент в Стара Загора на „Стандарт“, „Телеграф“, „Монитор“, „Преса“, „Дума“, автор в редица други медии, общественик, публицист.
Най-трудно се пише текст за раздяла с колега, приятел и ментор, какъвто беше Ицо.
Трудно е да бъде открит спомен, в който той да е бил в мрачно настроение. Присъствието му не оставаше незабелязано, излъчваше жизнерадост, беше носител почти непрекъснато на шумен позитивизъм и някакъв безпрестанен устрем към детайла. Материалите му имаха самобитен почерк, винаги експресивни и ярки, а перото му – остро. Постоянно търсещ, взиращ се, любопитен той остави хиляди материали зад себе си със своеобразния христовски замах и различен подход към сюжета.
Ицо беше приятел, който не пестеше подкрепата си. Не пестеше и свежото си чувство за хумор. Бореше се с фаталната болест в продължение на месеци без да намалява нито професионалната, нито социалната си активност. Споделяше за самоотвержената си битка, но без да търси съжаление – постваше снимки от болничната си стая на красиви морски пейзажи със силуети на палми по изгрев. И беше уверен, че ще живее, защото толкова много го искаше. Пътуваше през последните си земни дни красиво – пишеше красиви постове, споделяше красиви снимки, шегуваше се, самоиронизираше се и вярваше.
На раздяла само във физическия свят и вместо сбогом, един негов текст отпреди шест години, публикуван в NBP.bg, с размисли за халтурата в журналистиката, за „неновините“, „фалшивките“ и случайниците на попрището на пишещите братя.
Пътувай, Ице, към небесната редакция, където има какво да дадеш!
Искрени съболезнования на близките от Медийна група „Вис виталис“!
Христо ХРИСТОВ: „Ерзацновините“ ги изработват „колеги“ с оскъдни познания отвъд азбуката
Много трудно бих нарекъл новина информация, в която написаното и реалността нямат допирни точки. Много често подобни „новини“ се предлагат от т.нар. „пиари“ на институциите. Но не липсват и случаи, когато ерзацновините се „раждат“ от десетките, нароили се сайтове и блогове в интернет. В тях нерядко работят „колеги“ с оскъдни познания отвъд азбуката. И където се гони „бройката“, а не качеството. Ако не ме лъже паметта дори преди време се беше появил сайт с име „Неновините“.
Мога да приема подобни действия като опит за шега или „за поддържане на тонуса“, но нерядко те далеч надскачат безобидността.
Тук не отварям дума за т.нар. „хибридна война“, която е „друга бира“. Тема на отделен разговор е и битката между икономическите субекти.
Фалшивите новини в известно отношение играят ролята на „гъби-двойници“. Не дай Боже, да налетиш на отровна. Почти сигурно е, че ако не те сполети скоропостижна смърт, то поне едно силно разстройство не ти мърда.
А при все по-силно налагащата се „журналистика“ от типа „копи пейст“ – диарията обхваща все по-големи кръгове от обществото.
Срещата с такива „новини“ винаги е проблемна. За да се предпазя, дори напоследък, се налага да прилагам максимата „Парен от каша – тикви на плет духа!“. От това страдат, разбира се, потребителите на изданията.
Със сигурност има лек или лечение, но то едва ли е универсално.
Както няма напълно сигурна антивирусна програма, така няма и хапчета срещу „неновините“. Може би защото и в двата случая „програмистите“ са иначе нелоши професионалисти.
Според мен, битката е обречена, поне докато цената на фалшивката е в пъти по-висока от тази на истинската новина.
Последвайте ни и в Телеграм
