Тази вечер картината „Ахинора“ ще напусне за първи път създадения преди две години за нея едноименен музей в Казанлък, за да бъде специален гост на изложбата „Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в българското изкуство от Освобождението до средата на ХХ век“ в Софийска градска художествена галерия, съобщиха от Художествена галерия – Казанлък.
Публиката на столичната галерия ще може да се срещне с нея очи в очи в рамките на само два дена – 19 и 20 ноември (вторник и сряда). А в сряда вечерта от 18:00 ч., с лекцията на изкуствоведа д-р Пламен Петров, директор на казанлъшката галерия, ще се потопи в обаятелния свят на Иван Милев и неговата „Ахинора“.
„Ще се опитаме да дадем отговори на низ от въпроси – защо картината е толкова специална и с какво тя е едновременно така европейска, но и така „родна“; коя въобще е Ахинора и какво се крие зад загадъчния ѝ поглед; защо червените ѝ устни са прикрити и още, и още. Разбира се, ще подирим и отговора на въпроса, който всеки, изправил се пред образа на Ахинора, си задава – коя въобще е тази жена? След извървян 10-годишен изследователски път немалка част от тайните, които картината крие, са вече разгадани и ни предстои да ги споделим.
Нещо повече – ще се вгледаме и в една от творбите, част от изложбата „Европа в България“ – „Молитва“ от Иван Милев, която също е част от фонда на Художествена галерия – Казанлък и по-важното – дарена е от художника в същия ден, в който той дарява и „Ахинора“. Две картини, които художникът подготвя за предстоящата му през 1927 г. голяма самостоятелна изложба, която съдбата е отредила никога да не подреди. Две картини, с които обаче Иван Милев ще избере да се „раздели“ предсмъртно, за да ги превърне в най-важния си дарителски жест в родния град и в две от най-специалните картини, опазвани в колекцията на Художествена галерия – Казанлък“, посочват още от екипа на Галерията.
Картината „Ахинора“ е създадена през 1925 г., а на следващата година, точно на 25 октомври, само няколко месеца преди ненавременната си смърт, художникът Иван Милев ще я дари на родния си град. Четири десетилетия творбата ще остане в забвение, а след първото ѝ показване през 1965 г. ще започне да печели все повече сърцата на хората, изправили се пред загадъчния ѝ поглед. Десетките въпроси, оставащи до скоро без отговори, които тази картина задава, се превръщат във вдъхновение за написването на романа „Моделът и неговият художник“. Произведението се превръща в провокация за екипа на Художествена галерия – Казанлък, който инициира създаването на първия по рода си у нас, а и по света, музей, посветен на една-единствена художествена творба – Музей „Ахинора“. Вече почти две години той е постоянен дом на картината и настоящият ѝ двудневен „гастрол“ в София по покана на екипа на СГХГ е прецедент. Той ни дава и повод да се отбележи началото на предстоящата през 2025 г. поредица от събития, посветени на 100-годишнината от сътворяването ѝ.
Пламен Валентинов Петров е български историк, публицист и изкуствовед. Роден е на 6 август 1983 г. във Велико Търново. Образованието му преминава последователно през УАСГ, НХА, СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ. Преподавател е към катедра „Съвременна българска история“ при Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, където през 2020 г. защитава дисертация, посветена на отношенията между властта и изкуството в България през 70-те години на ХХ в. През годините публикува свои текстове в списания „L’Europeo“, „A-specto“, „Abitare“, във вестници „24 часа“, „Култура“ и др. Автор е на няколко монографични изследвания. От 2021 г. е директор на Художествена галерия – Казанлък.
Последвайте ни и в Телеграм
