На днешната дата отбелязваме 149 години от обесването на Апостола Васил Левски – гениалният организатор, политик и идеолог на българската национална революция. Велик народен водач. Като никой друг в българската история, в условията на робски страх и униние, той успява да създаде мощна народна организация. Велик е и със своите идеи за бъдещия свят – за народното равноправие и човешката свобода. Годишнината се чества в два поредни дни – 18 и 19 февруари, но според историците правилната дата е 18-и по нов стил (6 февруари по стар стил).
Официалната програма на Община Казанлък за отбелязване на 149 години от гибелта на Васил Левски започна с представянето на изложбата „Васил Левски – Апостола на българската свобода“ на Регионален исторически музей – Ловеч. Eкспозицията е подредена на външната витрина на Галерия „Иван Милев“ в Културно-информационния център на ул.“Искра“№4.
В деня, в който България губи един от най-великите си герои, според историческите данни, 18 февруари, в катедралния храм „Света Троица” от 10,00 ч. ще бъде отслужена панихида в памет на Апостола. Църковната обител остава в историята на Казанлък с разкритието на Левски пред местните духовници като Йеродякон Игнатий и служи заедно с тях вечерно богослужение.
По традиция ще бъдат поднесени цветя пред паметната плоча на Апостола на бул.“23 Пехотен Шипченски полк“, близо до някогашния дом на Баба Гана, която е приютявала Дякона при посещенията му в Казанлък, за да бъде основан през 1871 г. Казанлъшкият революционен комитет.
В 11,00 ч. ще се състои традиционното поднасяне на цветя на признателност пред бюст-паметника на Героя на България в едноименното парково пространство в ж.к. “Васил Левски“.
През 1873 г. Васил Левски е обесен в покрайнините на София. Историци са категорични – Апостола е обесен на 18 февруари 1873 г. Възприемането на 19 февруари като дата за гибелта на Апостола е породено от техническа грешка при преминаването от Юлианския към Григорианския календар. Левски е обесен на 6 февруари 1873 г., когато действа старият стил на календара.
Васил Левски е псевдонимът, с който е известен Васил Иванов Кунчев, революционер, идеолог и организатор на българската национална революция. Основател е на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е и като Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегията за освобождаване на България от османско иго.
Повод за активизиране на търсенето му стават разкритията около обира на Орханийската хазна. На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация.
Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и знае къде може да бъде открит.
На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Според различни проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно османците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие е бил отведен в София, където бил предаден на съд.
В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 г. от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По време на разпитите се провеждат много очни ставки на Левски с дейци от организацията, които потвърждават неговата роля в нея.
Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Османската империя. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения.
Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо Хаджипенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите.
Смъртната присъда на Апостола е издадена на 14-ти и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама да бъдат обесени – Димитър Общи и Васил Левски.
На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.
В последните си мигове Левски се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва: „Каквото съм правил, в полза народу е. Моли се, отче, не за мене, а за отечеството България.“
Последвайте ни и в Телеграм
