Сред най-ранните автопортрети на Ненко Балкански, съхранявани в колекцията на Художествена галерия – Казанлък, е този, създаден в годината на неговото дипломиране в Държавната художествена академия около 1932 година. Той се разделя със своята брада, именно от този период е и друг автопортрет, представен в изложбата „Срещи с огледалото“, открита в края на миналата седмица в родната къща на твореца в Казанлък.
„Изложбата „Срещи с огледалото“ е опит да се огледа присъствието на жанра в наследството на художника Ненко Балкански, съхранявано в колекцията на Художествена галерия – Казанлък. И това не е случайно, защото Ненко Балкански е сред онези наши творци, които не само многократно и систематично се изправят пред огледалото, за да изобразят себе си, но и приживе сами настойчиво показват автопортретните си образи в общи и самостоятелни изложби. Нещо повече – познатите ни днес негови автопортрети позволяват да мислим за него като за българския художник, при когото автопортретът е водеща творческа линия“, посочи кураторът на изложбата д-р Пламен Петров, който е и директор на Художествена галерия – Казанлък.
През 1970 г. при нелеп инцидент Ненко Балкански чупи своята ръка и това извънредно физическо състояние той отразява в платното си от същата година.
„Особено впечатляващи са двете му автопортретни реализации от 1975-76 г., макар и създадени в различни години в тях той се изобразява седнал пред огледалото с една и съща оранжева риза. Всичките автопортрети ни позволяват да съпоставим неговия образ с този на другите, да отделим присъствието му, да се доближим до личността му да проследим собственото му човешко отражение в творчеството му. От брадатия младеж с филцова шапка през мъжа, изпълнен с желания до човека, който постепенно ще започне да носи върху плещите си тежестта на помъдряването, загубите, разочарованията“, коментира още д-р Пламен Петров
Погледнато обобщено на творчеството на Ненко Балкански няма как да не направи впечатление, че изключвайки неговите първи живописни опити, той много често остава подвластен на стремежа си към синтез на жанровете. Така в картината, която е заявена като натюрморт, се появява разтворен прозорец, през който виждаме градски пейзаж.
Друг път в творбата, озаглавена от автора си „Голо тяло“, са представени още своеобразни натюрморт и интериор.
В тази негова увлеченост по-сложните жанрови смесвания сякаш се разкрива желанието да остане верен на истинското битие на нещата в цялата им баналност.
Автопортретът обаче е онези, които откриваме в множество платна, при които художникът работи фокусирано единствено върху собствения си образ. Представените в изложбата платна разкриват систематичните срещи на художника с огледалото
„Може да се каже, че „Работническо семейство“ е една автобиографична картина. Нарисуваната жена е моята първа съпруга [Дора], която умря, бебето е големият ми син [Димитър], а работникът всъщност това съм аз. Ако не знаете, аз освен рисувач на афиши, нередовен учител и какво ли не, съм бил и метач в София, за да изкарвам хляба си“, това споделя в интервю Ненко Балкански през април 1977 г., само няколко месеца преди смъртта си на 19 септември.
Последвайте ни и в Телеграм
