Великолепно пано на Дечко Узунов вече повече от четвърт век остава скрито за ценителите на изкуството в родния град на художника Казанлък.
Творбата се намира във фоайето на едноименния хотел, но след приватизацията му бива потулена за очите на публиката зад казино и магазини, отдавани под нам от собственика. Огромни плоскости от гипсокартон са „запечатали“ за външния свят „Розоберачката“.
Композицията, изпълнена в пастелни тонове, е последната стенописна творба на Дечко Узунов, роден на днешната дата. Стенописът носи личния подпис на академика и е негов подарък за казанлъчани и гостите им. Маестрото го създава заедно със студентите си през 1981 г., година след откриването на хотел „Казанлък“, приютил участниците в ХV-то Световно първенство по парашутизъм, проведено на летището на Града на розите.
Монументалното произведение изпълва цялата източна стена на централното фоайе на хотела и представлява розоберачка, приветстваща гостите на града. Месеци наред студентите на Дечко Узунов го рисуват, а академика лично ги наставлява на скелето.
Сакрални моменти от творческия процес улавя с фотоапарата си ф.х. Артин Азинян, също удивително явление в родния духовен живот. Преди две години синът му ф.х. Бедрос Азинян извади от личния си архив снимка на двамата творци, хванати от друг фотограф в мига, когато Азинян и Узунов разговарят на скелето. Фотосът е направен пет години преди акад. Узунов да напусне този свят.
През 2019 г. 2 500 казанлъчани поискаха с подписка Министерството на културата да съдейства за изваждането на показ на „Розоберачката“, но се оказа, че „опаковането“ е станало съвсем законно, с „благословията“ на бивш зам.-кмет и че разкриването на паното зависи единствено от волята на собственика на хотела.
В деня, когато отбелязваме 123 години от рождението на акад. Узунов (роден е на 22 февруари 1899г. в Казанлък), стенописът продължава да е закрит, а тъжната истина е, че съществуват само няколко цветни снимки на паното, които са с отчайващо качество и не могат да изразят неговото изящество и великолепие, нито да предадат неповторимото въздействие на творбата.
Ценителите продължават да се надяват, че паното е съхранено в приличен вид, макар след толкова години е твърде вероятно то да е изгубило блясъка си и да се нуждае от сериозна реставрация.
Последвайте ни и в Телеграм
