След трагичната катастрофа с младежите край Мъглиж се вихри идиотска кампания за забрана на конските каруци. Навсякъде. Колко хора обаче са загинали, убити от каруци? А колко от коли, карани с превишена скорост?
Давате ли си сметка, че ще разсипете живота на десетки семейства, които не могат да поддържат по-скъпи превозни средства? А с конете какво ще стане, в кланицата ли? Тия, които ревете срещу каруците, ще вземете ли кон за домашен любимец ? Не ви пука за бедните същества?
Да, дразнят ме и циганските кражби, мръсотията, незаконните къщи…но и колко бездушно им рушат къщиците пред зимата. Някой чиновник си е затварял очите, когато са започвали строежа, но ревностно бърза – пред студовете!- да „изпълни нормативните разпоредби”. Проблем, трупан с десетилетия, не се решава с популистки кампании. Системен проблем се решава не с частични решения за удовлетворяване гнева на жадната за мъст тълпа (или за удари под кръста – на фона на справедливото иначе възмущение – по политически противници), решава се с промяна на Системата. Ама нямате интелектуален вътък да провидите тая промяна, нямате смелост да я поискате, нямате воля да я прокарате.
Бийте слабия! Удряйте с целия събран гняв от резултатите на собствената ви глупост, на ограничения ви хоризонт, на моралната ви немощ. Само че слабият отвръща със зверския стаден инстинкт на ловна тълпа със самооправдание на отбраняваща се общност, и повод за това самооправдание им давате вие с поразително дребничката си глупост.
Ходите да раздавате бисквити за Задушница, а предадохте дедите си. Изплюхте се и на саможертвата, и на труда, и на мъката им. Бийте сега мангалите, с тях е удобно – и уж безопасно. Уж, ама не! Бездушно. Безчовечно. Високомерно.
Несправедливо виждаме ТЕХНИТЕ престъпления, но си затваряме очите за НАШИТЕ безобразия като като разбитите на чакъл фабрики, като найлоните и фасовете по улиците, като джигитското летене със 150 км/ч из града…като това, че дискотеките ни са кючекчийници, а 90% от българите пишат полуграмотно …Не, не е безопасно.
Сеем гняв. Сеем омраза. Сеем отчаяние, хора! Сред бързо раждащи „ненужни” същества. Забравени за култивиране, изоставени в диво животинство. Истината е, че и ние сме изоставени. От Водачите си, но защото не знаем кои сме и какво искаме. От егоистичния свят, на който се подмазваме. Отдавна. Нямаме водачи, нямаме истински цели, нямаме съюзници, защото не знаем що е принципност. Тарикатстваме на дребно, угаждаме на силния, мачкаме слабия, после веем байраци. Имаме манталитета на ония в каруците, само на по-високо (и затова – по-опасно!) равнище.
Ще пожънем ужасни неща. Жътвата иде!
Георги Бяндов
Коментарът е на писан във връзка с гражданска инициатива СПРИ КАРУЦИТЕ-УБИЙЦИ!
КАРУЦИТЕ НА КАЗАНЛЪК – ХРОНИКА
Коментар от почернената майка на Вики:
В кой век живеем г-н Бяндов, че приемате за нормално придвижването с каруци по пътищата?
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
