Началото на IXв. в българската история е белязано от личността на
хан Крум (803-814 г.). Още в първите години на своето управление той постига блестящи военни и политически успехи, които превръщат България във водеща европейска държава.
Успехите на Крум силно притеснили Византия. През 811 г. император Никифор I организира военен поход срещу България, целящ нейното унищожение. Водейки 60 0000 души войска, през месец май Никифор I нахлул в България. Чак в началото на юли византийците успели да преминат източна Стара планина и да се насочат към Плиска. Те преодолели героичната съпротива на два малобройни български отряда и превзели столицата. Градът и жителите му били подложени на нечовешки грабежи, палежи, убийства и насилия.
Крум отправил предложение за мир, но то било високомерно отхвърлено от Никифор I, който смятал, че е унищожил България. При това положение кан Крум се подготвил за решително сражение. Всички проходи в Стара планина били преградени и завардени, с което пътят на византийците назад бил прерязан.
На 23-ти юли 811 г. Никифор I повел войските си по обратния път към Византия. През нощта на 25-ти срещу 26-ти юли разположените на стан във Върбишкия проход византийски войски били ударени внезапно от Крумовите войски.
Българската победа била зашеметяваща. Почти цялата вража войска начело със своя император намерили гибелта си на бойното поле. Византия от столетия не помнела такова страшно поражение.
По заповед на Крум, черепът на императора бил обкован със сребро и превърнат в чаша, с която нашият владетел вдигал наздравица, заедно със своите военачалници в чест на победата. Това действие на Крум е свързано с вярванията на българите, че божествената сила се съдържа в главата и при пиене от черепа се поема част от силата на поваления враг.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram