Международният ден на метрологията е посветен на средствата и методите на измерване. На 20 май 1875 г. в Париж от представители на 17 държави, сред които Русия, Франция, Великобритания, САЩ, Германия, Италия и др., е подписана т. нар. Конвенция на метъра. С този акт се постига единство в използваните мерни единици.
Метрологията е наука за измерването, средствата и методите на измерване. Разделена е на три основни дяла: теоретична, приложна (практическа) и законодателна. Като допълнителен, независим дял, се разглеждат приложенията за паричните единици на държавите.
Професионален празник на метролозите. Обявен с Решение № 342 от 17 май 2001 г. на Министерския съвет.
През 1888 г. в България, във Велико Търново, от Петото обикновено НС е приет първият Закон за мерките и теглилките – един от първите метрологични закони в света, признат от световните научни среди като един от най-съвършените в тази област.
Въвеждането на новите мерки и теглилки в правителствените учреждения става задължително от 1 януари 1889 г. Еталонът идва в София през 1910 г. и официално започва да се прилага от 19 март 1911 г. Съгласно Закона за измерванията, приет от 39-то НС на 24 април 2002 г. Държавната агенция за метрология и технически надзор осъществява държавното управление в областта на измерванията.
През XVIII в. е приет еталонът за метъра. През 1832 г. абсолютната система на мерните единици е разработена от Гаус. Международната система на единиците (СИ) е приета през 1960 г. Съвременното определение за метър е прието през 1983 г.: дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за интервал от време от секундата.
Оригиналният международен прототип (еталон) на метъра
се намира във Франция, в Музея на мерките и теглилките, по-скоро като исторически експонат, отколкото еталон.
Международният прототип на килограма датира от 1889 г. и представлява цилиндър, чиито диаметър и височина са по 39 мм. Съставен е от 90% платина и 10% иридий и се съхранява под три стъклени камбани в сейф в Севър, близо до френската столица. За повече от век еталонът за килограм е загубил 50 микрограма от масата си. Това е причината над 10 години учените да посветят на това как той да бъде заменен със „стабилен килограм“.
Първият писмен документ за предложена мярка за дължина на основата на степени на 10 е на английския философ Джон Уилкинс от 1668 г. През 1675 г. италианският учен Тито Ливио Буратини в своя научен труд Универсалната мярка използва думите metro cattolico (католическа мярка, което е синоним на универсална мярка или универсален метър). От тук идва френската дума mètre която през 1797 г. е въведена в английския език.
По време на управлението на Наполеон метричната система се разпространява по цяла Европа. Само Великобритания, която Наполеон не завладява, запазва традиционните си мерки за дължина: инч, фут и ярд.
Последвайте ни и в Телеграм
