През 2007 година, 28 февруари, почина легендарният колоездач от Казанлък Цвятко Георгиев – Бай Цвятко, двоен Балкански шампион. Отиде си тихо, на 92 години, незаслужено, потънал в забрава.
Бай Цвятко е първият казанлъшки шампион в спортната история на града на розите.
Колоритен образ от галерията на видните казанлъчани, колоездач с национална и международна слава, носител на куп отличия и грамоти.
Роден е в с. Сталево, Първомайско. Вече 18-годишен, през 1932година, постъпва на работа в ДВФ-Казанлък/сега “Арсенал”/ като сирак от войната. От далечната 1935 година със закупения от завода английски велосипед “Ралей” бай Цвятко жъне успехи с първия си треньор Цветан Гърдев –Гърдито.
За него Иван Събчев пише следното в книгата си „Балканският шампион“:
„Младежът Цвятко гледа колоездачни състезания. И нали лесно се пали, качество, което и по-късно му помага, но и понякога му вреди, решава и си купува обикновено колело. Слага му бегачно кормило и ето го новоизкалъпения бегач на колодрума. Тайно върти до късна доба, никой да не го види, нали си бил тогава и малко стеснителен. Добре, че са били истински добри приятели от „Арсенал“, където работи, иначе заради тази негова стеснителност Казанлък сигурно нямаше да може да се гордее със свой Балкански шампион.
Та те едва го склоняват в 1933 година да участва в състезанието по колоездене за юноши от цялата страна. Печели с лекота бързината, а на издръжливостта побеждава с една обиколка преднина.
И оттук започва блестящата състезателна кариера на Цвятко, която го извежда на най-високите върхове„.
През 1936 година става шампион на България по бързина, в която дисциплина остава непобедим до края на кариерата си. Две години е държавен първенец на колокрос. Два пъти е шампион на издръжливост и два пъти — на шосе. Участвува и печели много състезания. Най-големия си успех обаче Цвятко постига на Балканското първенство по колоездене, което се провежда през 1940 година в Букурещ. Става двоен балкански шампион — на спринтовата дисциплина бързина и състезанието на шосе. Особено оспорвано протича шосейното състезание.
След 7 години “на писта” в София отново e Балкански шампион. Печели Обиколката на Витоша, както и четириетапното състезание Варна-София. Два пъти става златен медалист на колокрос, бяга в дисциплините “бързина” и “издръжливост”.
С Протоколно решение No 5/1 от 8 септември 1964 година на Централния съвет на българския съюз за физическа култура и спорт Цвятко Георгиев е удостоен със званието “Заслужил майстор на спорта” и е отличен със златен медал “За особени заслуги”.
През 1989 година по случай 100 години българско колоездене е сред десетте най-добри за всички времена.
За двадесет години – от 1933 до 1953 година бай Цвятко печели десетки медали, купи и признание.
На едно от състезанията в София старта дава борецът Дан Колов, а Цвятко се връща в Казанлък, освен с купата, и с литър одеколон, 10 килограма “Смядовска луканка” и 15 хиляди лева.
Става и почетен гражданин на Казанлък.
Синът Георги и внукът Цвятко също печелят титли за фамилията през годините, продължавайки семейната традиция.
За Града на розите ”Балканският шампион” стана популярен след края на кариерата си с ателието за поправка на велосипеди на малката и тиха уличка ”Страхил” 9. Тук приемаше и екипът ни, разказвайки за славните времена на колоездачния спорт .
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
Бог да прости бай Цвятко! Знам, че неговата памет ще бъде вечна в обичния негов град – Казанлък. Похвално е, че РressTV почита днес годишнината от неговата кончина с прекрасния материал, публикуван по-горе. Позволявам си да направя малка забележка относно една техническа грешка, която неволно е допусната в този материал. Цвятко Георгиев Николов бе роден на 13 юни 1914г.,а не през 1932г. И една препоръка към общинските власти – не е ли възможно да се обърне малко внимание на неговия гроб, който е потънал в бурени. Той се намира на централната алея, на около 30м- западно от чешмата пред параклиса „Свети Стефан“. За съжаление неговият син, който живее в София, има значителни здравословни проблеми, които не му позволяват от няколко години да си идва в Казанлък и да поддържа гроба на баща си.