ЗЛАТЕН ФОНД. Павел Матев: Може би за поезията съм роден

В интервю на Георги Манев с поета Павел Матев, излъчено в ефира на радио „Вис виталис“ на тази дата през 2002 г., творецът сподели, че въпреки трудните времена, като на всички поети, на него винаги му се пише. „Важен е духът. Човешкият дух никога не може да бъде приземен, душата не се променя“, каза поетът.

Интервюто се пази в богатия фонд на радио „Вис виталис“ , което ще навърши 34 години през декември тази година.

На въпроса как един млад поет може да завоюва признание, той отговори: „С талант и внимание отстрана на хората. Едно време, например, при издаването на първа книга се организираше „първо кръщене“. Когато аз издадох първата си книга, мен ме „покръсти“ големият поет Никола Фурнаджиев“.

„Може би за поезията съм роден, знае ли се…“, казва още Павел Матев в интервюто. Поетът е рроден в чирпанското село Оризово през 1924 г. Освен поет, той бе общественик, депутат, председател на Комитета за култура и изкуство.

За да може да отиде да учи в гимназия в Чирпан, майка му си продава косата; на тази история е посветено стихотворението „Писмо до мама“, станало 20 години по-късно голям хит в изпълнение на Емил Димитров.

Въпреки обществената си ангажираност, Матев не спира да пише и има издадени над 40 стихосбирки. В началото на 2000 година поетът драматично напуска апартамента си в центъра на София, принуден от тогавашната власт. Премества се в малка къща в края на София, където написва последните си книги.

Умира на 4 февруари 2006 г.] в София след кратко боледуване.

Чуйте цялото интервю тук:

Последвайте ни и в Телеграм

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *