Днес Павел баня празнува храмовия си празник в деня, в който почитаме Рождеството на Пресвена Богородица. Известният балнеоложки център и тази година отбелязва 8 септември с наситена програма.
През септември 1929 г. във вестник „Казанлъшка искра“ публикува очерк за Павел баня, написан от Петър Топузов. Той е основателят на вестника и на казанлъшкия музей, знакова фигура в културната история на града. Енциклопедист.
По онава време селището се наричало Павел, а по-късно, с развитието му на курортен център, добавили в името му и думата баня.
Предлагаме на вниманието на нашите читатели очерка на Петър Топузов, който се оказва провидец, пишейки: „Голѣмо бѫдеще има с. Павелъ, но това зависи отъ съгласието на неговитѣ жители“.
Публикуваме статията със запазен оригинален правопис:
Село Павелъ.
На западъ отъ града, на 18 километра разстояние, се намира село Павелъ. То е разположено въ северния склонъ на Средна-гора, близо до р. Тунджа. Има 410 къщи съ 1500 жители, всички българи. Основано е преди 50 години, следъ Освободителната война. Жителите му сѫ приселени отъ с. Турия, разположено 4 километра на западъ отъ него. Наречено е Павелъ на руски великъ князь Павелъ. Западно отъ селото Павелъ въ турско време сѫ живѣли турци, които сѫ се изселили следъ освобождението. Туй турско селище е носило название Лъджакьой.
С. Павелъ е щастливо, че има лѣковити минерални бани съ четири басеина и затовъ лѣтно време за минералнитѣ бани дохождатъ въ селото повече отъ 30,000 души отъ всички краища на България. Населението се занимава главно съ земледѣлие. Иматъ много розови градини. Тамъ има три модерни фабрики за розово масло. Иматъ довольно и гора, и пасища. За фуражъ на добитъка приготвляватъ есенно сѣно и слама, сѫщо и шума-листица. Селото е построено на мера по планъ, съ широки улици. На всѣки стопанинъ е било отмѣрено по 1600 квадратни метра дворно мѣсто. Къщитѣ и сюриитѣ иматъ № №, но улицитѣ нѣматъ названия. Въ повечето частни къщи има построени стаи, които се даватъ подъ наемъ на посетителитѣ на минералнитѣ бани. Иматъ нова черква, която имъ костува повече отъ три милиона лева. Селото има вече 8 хотела. Най стариятъ хотелъ е построилъ покоиниятъ Нено Пиперъ, който на времето отказалъ да купува дворно мѣсто около черковния дворъ и се заселилъ на края на селото, въ трънака, тъкмо срещу минералнитѣ бани, гдето и построилъ хотела си. Занаятчийски дюгени има: 2 обущарски, 2 шивашки, 3 желѣзарски, 2 налбантски, 5 колониални и 16 кръчми. Иматъ прогимназия, мещан. участ. амбулатория, телеграф, пощенска станция, полицейски участъкъ и сега ще си условятъ селско-общински медицински лѣкаръ.
Апаши недохождатъ въ с. Павелъ — видѣ се, че смѣятъ. На източния край на селото е построенъ паметникъ, който съ златни букви са записани имената на убититѣ павелци въ Балканската и Общоевропейската войны. Близо до паметника сега се гради театраленъ салонъ, библиотека и читалище. На р. Тунджа се строи голѣмъ мостъ, презъ който да минаватъ за с. Габрево и за другитѣ околни села. Въ селото на кладенцитѣ водата не е хубава, но иматъ вече каптирана балканска вода, която тече отъ 16 чучура на площада срещу минералнитѣ бани. Полагатъ тръби и тази година ще иматъ въ селото нови чешми съ вода по-лека и по-пивка отъ казанлъшката градска вода. Иматъ само една воденица съ три камъка на р. Тунджа. Въ скоро време ще иматъ инсталация за електрическо освѣтление на селото. Инсталацията ще се построи отъ селското училище настоятелство. За сега половината село се освѣтлява отъ електромоторъ. Пѫтища иматъ шосирани за съседнитѣ села и града. Тази година сѫ основали въ селото кредитна кооперация „Розова долина“. Недѣленъ день тамъ има малъкъ пазаръ, дохождатъ на пазаря и селяни отъ съседнитѣ села. Бюджетътъ на общината е 2,105,000 лева. Иматъ основенъ фондъ за благоустройство и разкрасяване на минералнитѣ бани, въ който сѫ събрани 340,000 лева.
Здраво село е Павелъ — почти нѣма болести между населението. Милионери нѣматъ, но и бѣдни хора, които да чакатъ помощи отъ общината, нѣматъ. Селската носия въ с. Павелъ постоянно се замѣня съ градска. Въ селската гора има запазенъ периметъръ за дивечъ. Отъ цѣлата Казанлъшка околия въ четата на Хр. Ботевъ е участвувалъ само дѣдо Цанко Минковъ, инвалидъ, който всѣка година празднува дня, когато тѣхната чета е стъпила на Козлодуйския брѣгъ и него день на дѣдо Цанко дохождатъ на гости опълченцитѣ отъ с. Габарево и отъ други близки села. Отъ с. Павелъ вече има младежи съ висше образование. Иматъ завършили 4 лѣкари, 3 историци, 2 юристи и 1 агрономъ. По търговия и индустрия нѣматъ завършили.
Близо на югъ отъ сегашнитѣ минерални бани е била старата римска баня. Като е била срутена, минералната вода починала да извира по на северъ, на сегашното й мѣсто. Общината влѣзла въ преговори съ компетентни инженери, за да се проучи, где са началнигѣ извори на минералнитѣ бани, следъ което ще построятъ модерни басейни I и II класа, за да могатъ и богати и сиромаси да се ползуватъ. Модернитѣ минерални бани ще построятъ по стопански начинъ, или чрезъ концесия; сега обмисляватъ, какъ ще бѫде по-добре.
Общината е отстѫпила мѣста безплатно на Учителския съюзъ, на Фонда обществени осигуровки и на Телеграфо-пощенския съюзъ, за да си построятъ лѣтовища.
На североизточния край на селото живѣе Петко Тончевъ, роденъ отъ града, а съпругата му отъ с. Павелъ. П. Тончевъ си е съградилъ хотелъ, стаитѣ сѫ наредени въ каре. Тамъ спиратъ най-много тѣзи посетители, които страдатъ отъ ревматизмъ, за да ги масажира бай Петко. Хотелътъ на П. Тончевъ имаше да има название „Спасение“, понеже много хора, които съ патерици сѫ отишли тамъ, следъ нѣколко седмици сѫ хвърлили патерицитѣ и здрави сѫ тръгнали за селата и градоветѣ си. П. Тончевъ е и чакaкчия — оправя извѣхнати и счупени крака и рѫце, което изкуство е научилъ отъ баща си.
Общината има проектъ да построи електролѣчебна станция за масажиране. На северъ отъ минералнитѣ бани въ посока къмъ паметника ще правятъ паркъ. Автомобилитѣ лѣтно време всѣкидневно снуватъ отъ с. Павелъ до града и обратно. Понеже шосето Шипка — Габрово е вече привършено отъ трудоваци, автомобилитѣ почнаха да отиватъ направо презъ Балкана до Габрово и обратно до с. Павелъ.
Животъ и творчество кипи въ с. Павелъ. Важни мѣстни заслуги имагъ сегашниятъ кметъ Добри Димитровъ и стоялятъ деветнадесеть години секретаръ бирникъ Станчо Глухаровъ. Много важни мѣстни заслуги има покоиниятъ свещеникъ Сава Ивановъ, който си е писалъ дневникъ и синъ му пенсионеръ учителъ Иванъ Д. Савовъ обеща да направи извлечения отъ споменатия дневникъ, за напечатането имъ въ в. „Казанлъшка Искра“.
Мѣстнитѣ читалищни дейци заслужаватъ внимание и подкрепа. За тѣхъ и за други незнайни мѣстни обществени дейци допълнително ще се повърнемъ.
Голѣмо бѫдеще има с. Павелъ, но това зависи отъ съгласието на неговитѣ жители. Тамъ въ миналото имаше силно партизанство, сега е тихо.
П.Т.
На снимката: Старата минерална баня. Източник: Facebook / МИНАЛОТО НА ПАВЕЛ БАНЯ
На снимката: Панорама на селището. Източник: Facebook / МИНАЛОТО НА ПАВЕЛ БАНЯ 📸
На сградата: Сграда от първата половина на XX в.. Източник: Facebook / МИНАЛОТО НА ПАВЕЛ БАНЯ
Последвайте ни и в Телеграм