Какво е мнението на патриарх Даниил за властта, за материалният статус, също така и за желанието да въведе предмета „Добродетели и религия“.
Интервюто е на Първан Симеонов и подкаста „Въпрос на Мяра“
„Има често обвинения към Православната църква за демонстрация на материален статус понякога. Вероятно се очаква смирение, което е закономерно, но виждал съм назад във времето, имал съм възможност и като изследовател да меря тези обществени настроения. Как се отнасяте вие към това? Църквата със сигурност трябва да излъчва статус, тя със сигурност излъчва власт понякога, със сигурност излъчва авторитет. Кога това е прекалено? Кога започва да прилича на лукс, например, или кога започва да прилича на прекалено материално, знам ли?“
„Всеки може да отговори на този въпрос така за себе си. И две години патриаршеско служение и преди това 6 години като Видински митрополит, мисля, че отношението ми към властта и статуса, който дава това служение, може да се така определи за какво се използва това служение.
Във Видин, след избора ми веднага, подариха една кола, купена на старо, едно Ауди, което няколко години ни служи вярно. След това си купихме една Хонда, отново втора употреба, която също така ни служи вярно и прилично, съвсем така без да се по някакъв начин унижава митрополитският пост.
Често пак в коментарите във форумите казват: „Този с еди-какъв си часовник, с еди-каква си кола“. Само мога да покажа, аз нямам часовник на ръката си от времето на казармата. Така, войниклъкът от казармата не съм слагал часовник на ръката. Каквито ми подаряват часовници, аз ги подарявам, така че не пазя нещо. Така че хората да не се подвеждат, когато чуват такива неща.
За две години така за първи път няколко дена на почивка за два-три дена в Неврокопския край отидох. И то пак се случи така, че доби публичност и нямаше как как да се изолираме изцяло, да останеме така. Така че мисля, че убеждението ми е, че служението в Църквата, на какъвто и пост да е, то си има определено предназначение и се старая да използвам това служение по предназначение.“
„Каква е амбицията ви?“
„Амбицията не се свързва така с добри подбуди, защото лошо е, когато човек действа по амбиция, нали, по вътрешен подтик, защото често това е свързано със страстно движение. Примерно, било така стремеж към власт, стремеж към различни неща, които са користни неща.
Но в същото време може да има и такава безкористна мотивация, която е нещо, което човек се стреми да постигне, но без този вътрешен подтик, който се произвежда от страстта от различни страсти, разбирате ли, дали става ясно. Но мотивацията, която движи, която се старая да ме ръководи, това е това, което е полезно.
Конкретно в администрацията тук в Софийска митрополия делата да вървят, да се разрешават каквито казуси възникват, да се разрешават успешно. Силно желание имаме така да се осъществи тази политика, това желание на Светия Синод още от промените – да бъде въведен предметът „Добродетели и религия“ в българското училище, за да може децата да имат един достъп до информация, да се образоват относно предметите на православната вяра. Да добият една обща култура, която ще им даде възможност да имат един поглед и върху миналото на народа ни, и върху процесите, които се случват в обществото, и не само в обществото, и в света. Така че това е така едно желание, което е мотивирано от дългогодишната политика и в крайна сметка да се възстанови една историческа справедливост, защото българското училище е излязло от Православната църква, създадено от Православната църква.
И в момента това отделяне, това нежелание дори да познаваме, да познаваме институцията, която ни е родила, това според мен не е полезно. Не е полезно. И така че така това е едно така желание. Също така, разбира се, просветата – колкото е възможно повече хора да научат за вярата, да се срещнат с Господ Исус Христос, да се случи тази лична връзка, да започне тази промяна, вътрешна промяна в човека. Това е много съществено.“
Целият подкаст може да гледате:
Последвайте ни и в Телеграм