Днес, от 18:00 ч., в Музей на фотографията – Казанлък ще се проведе откриването на изложбата „Фредерик дьо Ла Мюр – Страни и хора, 1982-2025“ – колекция от кадри, заснети в продължение на близо 40 години от бившия официален фотограф на Министерството на външните работи във Франция, отразяващи пулса на обществото по време на редица геополитически изменения в продължение на четирите десетилетия.
Фредерик дьо Ла Мюр разширява границите на традиционната фотография, утвърждавайки се като пътуващ хроникьор на човешки съдби. За неговата изложба в галерия-книжарница „София Прес“ Фредерик дьо Ла Мюр и Олимпия Даниел избраха 93 кадъра, които функционират като социални сеизмографи. Вместо да се ограничава в рамките на строгия дипломатически протокол, авторът превръща всяко отклонение от маршрута в безкомпромисен поглед към света отвъд стените на официалните зали.
Експозицията е съзнателно структурирана около няколко ключови теми, организиращи този визуален архив в смислено цяло. Тя започва с парадоксален автопортрет, в който самият фотограф отсъства – метафора за позицията му на невидим свидетел, чието присъствие се усеща единствено чрез погледа му към другите. Оттук повествованието се разгръща към темата за войната и нейните белези. Един от най-емблематични е кадърът от Мостар (2019 г.), показващ жена, която пресича улица покрай надупчена от куршуми стена с надпис: „Всички живеем под едно и също небе“. Тук авторът документира не прекия сблъсък, а заглъхващото ехо на болката и начина, по който миналото продължава да обитава настоящето.
За творчеството си Фредерик дьо Ла Мюр коментира:
„В продължение на 39 години бях официален фотограф на Министерството на външните работи. Основната ми мисия беше да отразявам събитията от френската дипломация – както в Париж, така и в четирите краища на света.
Освен това винаги съм се стремял да показвам и онова, което остава встрани от тези международни срещи, случващото се извън официалните сгради: от едната страна силните на деня, от другата – обикновените хора. Това са две лица на една и съща история: онова, което се договаря в дворците, влияе върху съдбата на хората, които срещаш веднага щом излезеш от тях.
Винаги съм отказвал да пътувам като куфар. Обичам да се потапям в непознатото, воден от случайността: извървявам километър надясно или наляво, качвам се на която и да е линия на градския транспорт до крайната ѝ спирка и наблюдавам. Приключението винаги е зад ъгъла.
След напускането ми на Министерството на външните работи през 2019 г. продължавам да работя в същия дух, насочвайки погледа си към съвременна Европа.
Снимките ми никога не се кадрират повторно; те остават в точните граници на погледа, през който съм ги уловил. Не бива да си даваш „втори шанс“, за мен това е нещо изкуствено.„
Последвайте ни и в Телеграм