Днес отбелязваме 149-годишнината от смъртта на основателя на казанлъшкото читалище „Искра“ – знаменития учител, общественик и културен деец Юрдан Стателов.
Из хрониките на в. „Казанлъшка искра“ от 1939 година, брой 368, страница 5, се намира дописка от политика и общественик Константин Бозвелиев за скръбната вест относно преждевременната кончина на Юрдан Стателов. Дописката гласи „На връщане тая вечер ни настигна из пътя даскала Стоенчо и ни съобщи скръбната вест, че даскала Йордан Стателов, нашия бивш класен учител в Казанлък, вчера се е поминал в Търново и бил отнесен за погребение в родния му град Лясковец […] С него преди 20 дни, на празника Преображение, се случило нещастие. Бидейки седнал с други хора на едно кафене, някой дошъл пред кафенето с пушка мартинка в ръце и захванал да показва на един от присъстващите […] Внезапно пушката изгърмява и ранява даскал Йордан в крака. Пренесен в руската военна болница, там той лежал и бил почти оздравял от раната си, но се заразил от тифус (тиф) и умрял от тая болест. Умрял много млад, едвам 30-годишен, и оставил млада жена с едно детенце на 3-4 месеца.„
Според сведения, също извадени из страниците на „Казанлъшка искра“ от брой 282, издаден през 1936 година, се разкриват детайли, относно основаването на ученолюбивата дружина „Искра“ – предшественик на едноименното читалище. Дописката гласи: „Казанлъшката ученолюбива дружина „Искра“ е създадена през март 1873 година от класния учител Йордан М. Стателов като ученическо самообразователно дружество. Тя не е първото читалище в Казанлък, наследила е читалище „Просвещение“, а то – „Българско народно читалище“. […] Започнала съществуването си в училищна, а после в черковна стая с десетина членове – ученици, тя днес има грамадно, приспособено за библиотека, читалня, музей, кино, театър, […] което 1000 редовни, преданни членове и цял град из цялата околия, чувстващи я като „нашата Искра„.
За житието на Юрдан Стателов, сведения могат да бъдат намерени в „I том на Юбилейния сборник „Казанлък в миналото и днес“, издаден от видния казанлъчанин Матей Георгиев. Друг виден културен деец – Чудомир, също споделя сведения за живота и творчеството на читалищния основател, оригинално публикувани във в. „Казанлъшка искра“, XIX, бр. 431 от 16.VIII.1942 г, а в последствие включени и в том трети на „Съчинения в три тома„. Чудомир пише:
„Син на стария учител Манол Димов и на Бойка Димова Джеджова от Лясковец, Юрдан Стателов е видял белия свят на 2.II.1847 г. Учил първо при даскал Енча Тонев Узнов три години, като посещавал училището при църквата „Св. Николай“ в родния си град. След това учил три години в с. Златарица, Търновско, при даскал Радко Радославов. През 1863 год. отива да учи в Търново при Н. Михайловски, след което станал репетитор-възпитател за децата на някои по-първи граждани. Веднъж държал реч пред Митхад паша, който го похвалил много и му подарил книги. Търновският мюфтия след това го поканва за възпитател на сина си.
През 1867 год. Стателов учителствува в Севлиево, а оттам идва в Казанлък в 1871 год. Преподавал е катехизис, свещена история, славянски език, аритметика, логика, риторика, физика и пр.
Освен учителската си работа Стателов е пишел статии във в. „Право“, „Век“, списание „Училище“ и др. Към средата на март 1873 год. той поканва учениците на I и II клас на учредително събрание и основава „Искра“. На Благовещение е станало приемането на устава, написан на ламарина от зографа Петьо Ганин. На 21.VIII.1874 год. Стателов напуща учителството и отива в Търново като секретар на митрополията. През 1876 год. се оженва и след 17 месеца, на 6 август 1877 год., умира от случайно нараняване.
В тия тежки и пълни с грижи дни нека си спомним за тихия и скромен учител от Лясковец, когото съдбата ни изпрати преди 65 год., за да одухотвори и осмисли града ни, като ни създаде читалище „Искра“.
Снимки: архиви на Общинска библиотека „Искра“
Последвайте ни и в Телеграм