24-ти май е Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, честван за първи път в гр. Пловдив през 1851 г. по инициатива на Найден Геров и обявен за официален празник с решение на 9-тото на НС през 1990 г.
24-ти май е Ден на българската журналистика. Отбелязва се по инициатива на Съюза на българските журналисти от 1990 г.
24-ти май е Празник на народните читалища. Обявен съгласно Устава на Съюза на народните читалища, приет от 26-тия Редовен Конгрес през ноември 1990 г.
На 24 май имен ден празнуват хората, които носят имената Кирил, Методи. Въпреки че празникът на Светите равноапостоли Кирил и Методий е на 11 май, повлияни от празника на славянската писменост, имениците празнуват в този ден. От старогръцки: Кирил – „господарски“ и Методи – „който изследва, води се по метод“.
Редовното национално честване на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост започва от 1857 г. в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.
С написания по-късно от Стоян Михайловски всеучилищен химн „Кирил и Методий“ празникът става любим за всеки българин още от ученическата скамейка. За официален празник е обявен с решение на 9-тото Народно събрание на 30 март 1990 г.
На този ден в България се чества българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий, известни още и като Солунските братя. Преводите на Библията Кирил и Методий записват на глаголица. Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. В епохата на османското владичество българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа“, по думите на акад. Дмитрий Лихачов.
Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен.
Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май се срещат в „Христоматия славянского языка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. Денят на честването на двамата братя става най-яркият израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.
През 1857 г. празникът е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за Св. Иван Рилски. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.
По време на борбите за църковна независимост от началото на 18 век делото на Кирил и Методий е стимул за противопоставяне на гръцката Вселенска патриаршия. След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния календар този ден е на 11 май.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. Св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901 г.
През вековете Кирил и Методий се превръщат в символ на руската култура и обществени стремежи. Те стават знаме на славянското възраждане и национална еманципация в Чехия и други славянски страни. Под влияние на българския култ те са възприети като светци от православната църква и извън славянския свят, включително в съвременна Гърция. В края на ХХ в. папа Йоан Павел ІІ обявява двамата братя за „покровители на Европа“. Десетки народи, предимно в руското културно-политическо пространство през ХХ в. възприемат кирилица като писменост на своите национални езици.
Сега 11/24 май се отбелязва в много държави Русия, Украйна, Беларус, Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др. страни.
24 май като празник на славянската писменост и на светите братя Кирил и Методий е официален празник и в република Македония, където се отбелязва подобно на празнуването му в България – с много цветя, песни и тържества на ученици и студенти. В Чехия денят на Кирил и Методий е официален празник на 5 юли, когато недалеч от Бърно, на мястото на столицата на Великоморавия, от която е останал само манастир, се събират хиляди хора да отбележат Деня на братята. Румънският парламент обяви със закон 24 май за Ден на българския език в Румъния.
Ежегодно на 24 май българска държавно-църковна делегация се покланя пред гроба на Св. Кирил в църквата „Св. Климент“ (San Clemente) в Рим, където български духовници извършват литургия, и е приемана от папата. През 2010 г. тази литургия е извършена за пръв път съвместно от български и руски духовници.
Многобройни са паметниците, издигнати в чест и прослава на Светите братя Кирил и Методий. Първият техен паметник у нас е издигнат в Казанлък, негов автор е скулпторът Иван Топалов. Паметникът се намира в двора на ХГ „Св. Св. Кирил и Методий“.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram