На 14 октомври църквата почита преподобна Параскева или Петка Българска. В народните представи Св. Петка е светица – лечителка и пазителка от болести.
Света Петка е родена през 13-и век в тракийския град Епиват на Мраморно море в семейството на заможни българи. Светицата отрано проявявала състрадание към бедните и желание да се посвети на Господ. След смъртта на родителите си тя раздала имуществото им на сиромасите и се оттеглила в малък храм в Иракли, за да служи на Бога. След пет години отишла да се поклони на гроба Господен в Палестина, след което заживяла отшелнически живот в Йорданската пустиня. Малко преди смъртта си, на преклонна възраст, се завърнала в родния си град. По време на царуването на Иван Асен Втори през 1238 г. мощите й били пренесени в старопрестолния Търновград.
След турците завладели българската столица, мощите на св. Петка Търновска били пренесени във Видин, а по-късно в Белград. Днес те почиват на румънска земя в град Яш, в храма „Три светители“.
В народните представи Петковден е един от празниците, които бележат края на топлите дни и настъпването на зимата, както и края на земеделската и животновъдна година. Затова народът казва: „На Петковден ралото да ти е под стрехата“. На празника стопаните се разплащат с наетите през лятото ратаи и овчари. На много места в събота преди Петковден се отбелязва Петковска задушница.
С Петковден започват семейно-родовите чествания. Ето защо нашият народ казва, че „Света Петка повежда празниците“.
Около Петковден се извършват и редица жертвоприношения. В събота преди празника всяка стопанка занася черна кокошка на определено място, смятано за свещено – най-често висока могила, поляна с вековни дървета или извор. Черните кокошки се колят така, че кръвта им да изтече на едно и също място. С тази кръв се замесва и опича специална обредна погача, която след като бъде осветена, се раздава на жените. Кокошките се варят с ориз или зеле и се изяждат от жените на трапеза, наредена направо на земята.
12 те дни след Петковден, наричани още Вълчи празници, са изпълнени с множество забрани: не се работи с вълна, не се крои и не се шие.
Според народната традиция на Петковден започват сватбите, а на Сирница те завършват.
Името си този празник носи от гръцкото „параскеве“, което означава „петък“.
Именници са: Петка, Параскева, Парашкева, Петко, Петкана, Пенка, Пенчо, Пеньо, Паро, Парун.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
