Неделя на Свети апостол Тома – Томина Неделя

Именици са: Тома, Томислав, Томислава.

Седмицата след Великден се нарича Томина неделя, Светла седмица или Празна неделя. С нея завършва Великденският празничен цикъл.
Нарича се Светла, защото Възкресението на Христос донася просветление за всички.
Почита се Свети Тома, един от 12-те Христови ученици. Той е известен с прозвището Неверни. Когато мълвата за изчезналото от гробницата тяло Господне се разнесла, единствен апостол Тома не повярвал в това знамение и поискал лично да се увери, като докосне раните от гвоздеите на прикования към кръста Исус.
Осем дни след Възкресението Христос се явил пред Тома и така той сам се убедил в истината, паднал на колене и молел Бог да му прости. От тогава останало нарицателното Тома Неверни, а неделният ден от Светлата седмица се нарича Томина неделя.
Според народната традиция, на Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване.
Момите извършват ритуала Ладуване. Три моми наливат „мълчана“ вода в един котел от три чешми. Занасят го в двора на къщата, пускат в него малко просени зърна и го скриват под трендафил. Там всички моми потапят белязаните си с разноцветни вълнени конци китки или пръстени, спазвайки пълно мълчание. Накрая покриват котела с червено було или с женска риза. После оставят съда с водата да преспи под звездите. На сутринта момите отново се събират около котела и го отвиват. Тогава малко момиче или стара жена вади китките от водата, а момите пеят кратки песни-припевки, като по този начин предричат за какъв ерген ще се омъжи притежателката на съответната китка. Всяка мома си взема по няколко просени зърна, които слага през нощта под възглавницата си, с надеждата да сънува бъдещия си жених. На другия ден обичаят се повтаря.

В този ден се почитат и Св. мъченица Александра и Св. мъченик Лазар Български.
Св. мъченица Александра живяла в края на III и началото на IV в. Била е съпруга на Диоклециан или някой от другите владетели по това време. Била е християнка, но е пазела това в тайна. По време на пребиваване в Никомедия присъствала на измъчването на св. Георги Победоносец, за чиито чудеса научила. Решила открито да оповести вярата си. Пред смаяния Диоклециан тя смело заявила, че вярва в Бог и почита неговия син Исус. Той бил смаян от вестта, но изпълнил законите и я осъдил на смърт чрез съсичане. Стражата отвела Александра извън града, но тя не стигнала крайната цел. Починала опряна на крайпътен зид от умора и жажда.
Св. мъченик Лазар Български е роден в Габровско през 1774 г. в семейството на Недко Енчов. Като младеж напуснал родното си място и се заселил в Анадола, Мала Азия, където станал овчар. Бил трудолюбив и пестелив и скоро се сдобил с много овце. Един ден, докато си почивал, кучето му нападнало туркиня и скъсало дрехата й. Тя обвинила момчето, че я е нападнало. Дълбоката му християнска вяра привлякла отдавна гнева на турците и случката била пагубна. По нареждане на местен големец бил затворен в тъмница и подложен на жестоки изтезания. Предложили му да го пощадят, ако се потурчи, но той предпочел да умре в името на вярата си. На този ден се падал Гергьовден и Лазар усилено се молил на Св.Георги. Починал през 1802 г. едва на 28 г. Погребан бил в местното гробище, но след време пренесли мощите му в църквата в родния му Дебел дял. Над олтара с останките му се случвали множество чудеса. В Рилския манастир Св.Лазар е изобразен в цял ръст.

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram