„Най-ранни отбелязани общограждански чествания на славянските първоучители са станали в 1859 г. в Казанлък и Калофер.
Според дописника на вестник „България“ Иван Ваклидов (13.V.1859) на тържеството в Казанлък бил направен и помен за починалите училищни благодетели Христо Николов и Ив. Недялкович, за издигане паметника на които били събрани средства. От това можем да заключим, че честването на св. Кирил и Методий било съчетано и с обществена инициатива.“
„Църковен вестник“, бр. 19, 1993 г.
Българската православна църква почита паметта на светите равноапостоли Кирил и Методий, създали славянската писменост, на 11 май.
През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – глаголицата. Оригинално творческо дело, тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.
С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги. С това се полагат основите на старобългарския литературен език.
В Моравия Кирил и Методий отиват през 863 г. и остават там три години и половина по молба на моравския княз Ростислав, който иска да създаде славянска църква и така да се противопостави на германизацията. През 867 г. двамата братя отиват да защитят делото си пред папата в Рим, където блестящият полемичен дар на Кирил принуждава папа Адриан Втори да признае официално славянските книги. В римската църква „Св. Марина“ е отслужена литургия на славянски език.
Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата „Св. Климент“. Методий продължава своята проповедническа и просветна дейност сред западните славяни до смъртта си на 6 април 885 г. Кирило-Методиевото дело е съхранено и продължено от техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Прогонени от Моравия, където срещнали съпротивата на немското духовенство, те са радушно приети в България от княз Борис I, разказва д-р Ваня Мичева от Института за български език към БАН.
„Княз Борис Първи и Симеон защитават българската книжнина и предоставят условия за развитие в Плиска, Преслав и Охрид. Благодарение на финансовата и юридическа подкрепа и последователна политика на тези прозорливи български владетели е съхранено Кирило-Методиевото наследство“, каза Мичева.
В края на девети век двамата братя Кирил и Методий са канонизирани от църквата за светци. Още в най-ранното средновековие, 11 май е определен за ден в памет на славянските първоучители, защото тяхното апостолско дело ги обединява в едно и те са равни по достойнство.
През 1851 г. за първи път 11 май се чества и като Празник на българската просвета, но датата по нов стил – 24 май е светският празник, който се отбелязва като ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
На снимката: Първият у нас паметник на братята Кирил и Методий в едноименната гимназия в Казанлък. Скулптор Иван Топалов.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram