Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан отслужи литургия в препълнения от миряни храм „Св. Николай Чудотворец“ в град Стара Загора. Именно там, на тази дата, през 1996 година, той е ръкоположен за йеромонах. По традиция старозагорския владика се обърна към присъстващите в храма:
„Всеки ден носим нашия личен кръст, проливаме нашата лична сълза, имаме нашата лична мъка. В нашето сърце се извършва тайната на разпването, защото нашето его ни боли, минава през болести и проблеми. На Твоя кръст се покланяме владико и Твоето Свято Възкресение възпяваме и славим. Така и днес църквата славослови кръста Христов. Празникът на въздвижението на честния кръст ни напомня за изкупителното дело на Божията сила и Негова премъдрост, която трябва да придобиете в сърцата и душите си. И тъй носим ли своя кръст, както е казал Господ Иисус Христос, имаме ли кръст в живота си, блажени сме, ако е така. Ако носим кръста си с почтеност, смирение, без да протестираме, без да си казваме защо, защо и постоянно питаме Бога – блажени сме. Тогава вървим по пътя на светците, вървим по пътя, по който са вървели милиони хора, които са достигнали блаженият рай. Имаме цял живот, за да осъзнаем тази реалност, а именно, че кръстът е единственият път за спасение, че без него няма Възкресение, че радостта ни идва чрез болката, че ако не поплачем, не можем да се засмеем, че тези, които са плакали и изпитали болка, знаят истински да обичат, знаят да се усмихват с блажена усмивка на светците. Тези, които приеха Христа и той тях. И ето сега и ние имаме вярата и стремежа да кажем заедно със св. Апостол Павел: „Разпнах се с Христа и вече не аз живея, а Христос живее в мен.“
Днес празнуваме честния кръст, празнуват и тези, които всеки ден носят кръста с почтеност, смирение, без ропот, с насълзени очи, търпелива душа, вяра и силна любов в Него. Знаете наистина какво е да носим своя кръст и да обичаме Христос. Това е велико нещо, но е и най-трудното. Всеки ден трябва да казваме: „Господи спаси ме, уважаваме те, обичаме те.“ И Той ще ни отговори „И аз, защото изпълнихте своята дума. Взехте кръста си и безропотно ме носихте тук на Земята, за да наследите живот вечен.“
Няма друг път, обичани в Господа братя и сестри. Пътят на страданието, болката и кръста ни съпътстват всеки ден в нашия живот. И ако разберем, че това е всекидневието ни, ние ще приемем с обич това страдание, което ни дава Господ Иисус Христос, за да изпитва нашата вяра, болка, търпение и ревност по него. И това е най-хубавото, да живеем с кръста всекидневно в нашия живот, да търпим болката, омразата, лицемерието, завистта и всичко онова, което Господ ни дава като изпитания, защото вярвайки в него и носейки своя кръст, ние винаги ще бъдем облажавани от него, защото изпълнихме Неговата дума, поехме своя кръст и го носихме до края на живота си.
Нека в този ден Светият кръст да ни благославя, Господ Иисус Христос да ни дава сили, премъдрост и разум, да ни вдъхновява, за да можем да търпим до край, защото много обичани в Господа братя и сестри идват в храма Божий, но не да послушат гласа на църквата и на словото Божие, а да попречат, говорейки си за всекидневните дела и задължения. Всички, които мълчат и безропотно стоят в храма Божий и пренасят с Богу молитва в сърцето си, ще можем да се насладим и облажим от живота вечен, който ни очаква след отминаването на този свят. Нека Христовият кръст да ни закриля и Господ да ни благославя и нека нашата обич да бъде безропотна и страданието да бъде тихо, спокойно, с насълзени очи, за да може да изпитаме страданието, което Господ Иисус Христос изпита на кръста и му даде вечния и блажен живот.“
Автор: Благовест Илиев
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram