3 300 споделяния във Фейсбук и 1 132 подписа за по-малко от 24 часа събира Петицията за участие на държавата при откупуване на Стайновата къща в Казанлък със стенописи от Иван Милев и превръщането й в негов музей.
Инициативата за подписката в интернет е на проф. д-р Милена Георгиева. Тя я стартира на 24 февруари около 20:00 часа в online платформата peticiq.com и веднага бе подкрепена от над 30 подписали се български интелектуалци.
Професор Георгиева призовава всички представители на властта в лицето на кмета на Община Казанлък Галя Стоянова, Общинския съвет на Казанлък и неговите културни подразделения, Министерство на културата – в лицето на г-н Боил Банов, да вземат отношение към продажбата от собствениците на Стайновата къща и превръщането й в музей на художника Иван Милев.
Къщата на Стоян Стайнов през 1925 г. е декорирана от художника Иван Милев с известните стенописи. Поради напреднала възраст днес собствениците ѝ – наследници на фамилията Стайнови, не могат повече да поддържат къщата с фреските на Иван Милев и в началто на годината я обявиха за продан за 500 хил. евро.
„Още един паметник на културата – прочутата къща на Стоян/Маню Стайнов със стенописи от художника Иван Милев в Казанлък – търси нови и грижовни собственици“, написа в петицията проф.Георгиева и призова „Сега е моментът да се погрижим за това наследство и то да стане общонародно и общодостъпно! Нека не пропускаме този невероятен шанс за град Казанлък и за българската култура!“.
Проф. д-р Милена Георгиева има казанлъшка връзка, тя е племенница на известната местна гинеколожка д-р Невена Балабанова. Почетен член е на УС на фондация “Чудомир“ в Казанлък.
Тя е научен работник от 1983 г. в Института за изследване на изкуствата, сектор Изобразителни изкуства, история и теория на българското изобразително изкуство, изкуството на сърби, хървати и словенци, модернизъм от първата половина на ХХ век, художествен живот, карикатура, бохемска култура, атрибуции на художествени произведения, музеология. Професор е от 2012 г.
Проф. Георгиева има богата научна дейност и множество публикации:
Монографии, албуми:
Съюзът на южнославянските художници „Лада”. Българските художници на южнославянските изложби. НИМ, С., 1994;
Южнославянски диалози на модернизма. Българското изкуство и изкуството на Сърбия, Хърватско и Словения 1904-1912. „Български художник” С., 2003
Наздраве, Маестро! Бохемските часове на Иван Пенков .Изд. на ИИИзк (2013) ISBN 978-954-92540-1-3
Чудомир на 110 години. Нашенци. Изд. Вийон, Пловдив, 2000, албум
South Slav Dialogues in Modernism. Bulgarian Art and Art of Serbia, Croatia and Slovenia 1904-1912. Institute of Art Studies. Sofia, 2008
Говорът на цветята. Анна Хен-Йосифова (1872-1931) в художествения живот и в живописта в България. 174 стр., 150 илюстрации. Изд. Сонм, ISBN 978-954-8523-17-2 (приета за печат).
Автор е на множество студии и статии в специализирани научни издания у нас и в чужбина.
Представителни научни проекти:
Съюзът на южнославянските художници „Лада”. Българските художници на южнославянските изложби. Ретроспективна изложба с научен каталог по повод 90 години от създаването на съюза. Спечелен проект към КултурКонтакт – австрийска фондация за образование и изкуство. София, НИМ., дек.1994-февр. 1995
Анна Йосифова /1972-1931/. Първа ретроспективна изложба. 24 октомври-15 декември 2002, СГХГ, съвм. с доц. Виолета Василчина
Харалампи Тачев /1875-1941/. Реставрация и фотографиране на художествения му архив в ЦДА и МИС. Проект на МИС, 1998-1999. Спечелен проект по Програма Фар, Британски съвет и мн. др.
Основни области на водените лекционни курсове във ВУЗ:
Южнославянски художествени контакти от първата половина на ХХ век в НХА (2003)
Бакалавърски курс по История на българското изкуство и архитектура след Освобождението до ХХІ век в Пловдивския университет (от 2010 до сега).
Научен ръководител е на докторанти по Изкуствознание и изобразителни изкуства.
Награди:
Изкуствовед на годината за 1997 г. на сп. Изкуство/Art in Bulgaria
Премия за високи научни постижения на Съюза на учените в България за 2009 г. за книгата South Slav Dialogues in Modernism. Bulgarian Art and Art of Serbia, Croatia and Slovenia 1904-1912. Institute of Art Studies. Sofia, 2008
Сертифициран експерт в Министерство на културата по чл.96, ал.4 от Закона за културното наследство/от (2010 – до сега).
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram