Винарското ми предприятие работи от 1995 г. Кръстих го тогава „Нова винарска изба Свобода”. Сега то е едно от най-старите, а аз съм от най-дълго време собственик на такова предприятие в Старозагорско. Защото по старите, социалистическите винпроми, смениха по няколко собственици след фалити. Отскоро вече има нови, лъскави винарски предприятия, инвестицията в които е финансирана с пари, спечелени в други отрасли или в други държави. А моето предприятие се самофинансира и не е фалирало нито веднъж от първата му копка до сега – вече 20 години. То има единия от двата лиценза за производство на висикоалкохолни напитки в нашата област.
За запознатите е ясно, че с тази си дейност, спазвайки законите, съм се подложил на съкрушителни изисквания от страна на държавната администрация. Сигурно затова съм единствен в Старозагорско със самоиздържащо се малко винарско предприятие и малко производство на високоалкохолни напитки с лиценз. Спечелил съм повече от10 съдебни дела срещу държавните органи, които ме контролират в производството. Загубил съм 1 дело. Свикнал съм на несправедливи констатации. Защото държавните служители констатират за да глобят. И получават процент от успешните глоби. Но не губят нищо от глобите си, които падат в съда. Даже нямам право да претендирам за разходите си за адвокати, когато спечеля дело срещу глоба.
През 2014 г. обаче станах участник в един по-различен и доста показателен казус. Един от отрасловите ни държавни органи – ИАЛВ, констатирал нарушение в произведени от нас 100 л пелин. То е следното: в пелина по традиция се добавяло малко от това, което бабите слагат в домашната трушия. Но нормативите се променили и използването на натриев бензоат станало административно нарушение. Скоро след тази констатация на ИАЛВ, дойде друга проверка от ИАЛВ, този път от зам.директор. Този зам.директор се опита да ме подведе да подпиша документ с невярно съдържание. Без малко да клъвна, но като осмислих този на пръв поглед парадокс, попитах по-опитни колеги от бранша защо този зам.директор на ИАЛВ се е опитал да ме подведе. Колегите ми разказаха за ИАЛВ и ме подготвиха за последвалите събития.
Беше ми предадено да отида при директора на ИАЛВ Красимир Коев. При срещата ни той най-напред ме уведоми, че винарския бранш се развива чудесно, след това ми каза, че ми е написал глоби за 90000 лв, а после нареди по телефона на своя служителка да не ми връчва глобите и извика юристката на ИАЛВ да ми дадат акъл, как да не си платя глобите. Отново на пръв поглед парадокс. Защото за малко предприятие с малко и първо нарушение и спазвайки нормативната база, глобата би била 2000, а не 90000 лв. И защото няма нужда да ме викат в София за да ми съобщят лично за една непосилна глоба. И защото ако ще ми дават акъл как да не платя глобата, ами да не бяха ме глобявали! Но благодарение на по опитните колеги от бранша, знаех че това поведение на директора Коев е нормално предвид целта му и стила му на работа.
Скоро след това от 2 отделни места дойдоха анонси да дам конкретен рушвет, за да ми се реши проблема с глобите и в бъдеще да нямам пак такива проблеми. В резултат на това беше арестуван с белязани пари изпратен от Коев куриер. Това се случи преди 1 година. Коев все така е директор на ИАЛВ.
Още преди срещата ми с Коев аз се срещнах със служител на ДАНС за да съобщя, че вероятно ще ми бъде поискан подкуп. Беше ми казано, че веднага нищо не може да се направи и въобще да не разчитам много на съдействие. Но когато ми поискаха рушвета, аз се обадих в ДАНС и за няколко часа десетки служители от МВР и правосъдието извършиха множество процесуално-следствени действия и куриерът на Коев беше арестуван.
Месеци по-късно, след приключване на делото по този случай, се запознах със съдебната преписка. Фактите са следните: Аз съм разказал чрез какви контакти и при какви обстоятелства е подготвено получаването на рушвет. Куриерът на Коев е разказал при разпит в присъствието на адвокатите си, как и защо е отишъл да получи за да предаде на Коев рушвета. И двамата сме споменали свидетели. Техните разпити потвърждават изцяло казаното от нас. Единствено служителката на Коев, която трябваше да ми връчи наказателните постановления, отрича той да и е наредил да не ги връчва. Но тя не ми ги връчи въпреки пълната свобода да го направи. И разпечатка за телефонни разговори също я опровергава.
По-малко от 1 месец след ареста на куриера, наблюдаващият прокурор е указал на разследващия полицай да повдигне обвинение на Коев и да вземе мярка за неотклонение. Освен това задължително указание, по делото е налице постановление за привличане на Коев като обвиняем, издадено от разследващия полицай и докладвано и подписано от наблюдаващия прокурор. Няма следствени действия, които да променят обстоятелствата. Нищо не се променя във фактическата обстановка. Няма други указания от прокурора. Просто постановлението за привличане като обвиняем не е предявено на Коев и той не става обвиняем. Вместо това, 40 дни по-късно той е разпитан като свидетел. Той разказва своя версия, която може лесно да бъде оборена. Но не е. Прокурорът сключва споразумение с куриера. Последният твърди, отказвайки се от първоначалните си показания, че е искал да ме измами, а Коев е чист. Това е в противоречие не само с показанията му в присъствие на адвокат, но и с показания на свидетели и СРС. Но прокурорът сключва споразумението и куриерът е осъден на 3 месеца условно и след 3 години ще се води неосъждан. Защото той никога не е бил осъждан по-рано, защото никога не е бил измамник, защото е човек с висок статут в обществото.
Изложеното по-горе мога да подкрепя с налични документи.
17.07.2015 г. Пл.Гьонев
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
