Книга за върховете Свети Никола и Шипка ще представи на 13 април от 17,30 часа в ДК „Арсенал“ в Казанлък професорът по история от Великотърновския университет казанлъчанинът Петко Петков.
Изданието осветлява по неоспорим и с исторически документи и факти един дълго тлеещ спор – как е коректно да се нарича едно от най-светите места за българите – Шипка или Свети Никола.
Проф. Петков уверява, че няма за цел да предизвика скандал с изследването си, а да покаже историческата истина. Той очаква обществената дискусия по темата да продължи и за пореден път да постави на дневен ред въпроса за връщане на старото име на връх Свети Никола.
Парадоксът е, че в момента съществуват два върха, които се наричат Шипка. Единият е истинският, който винаги е съществувал с това наименование. Там, по време на героичната Шипченска епопея, е била разположена Кръглата батарея и щабът на генерал Столетов. Именно оттук в разгара на най-кървавите и съдбовни боеве към неприятеля политат „камъне и дърви“, както и телата на вече мъртвите бранители…
Същото се случва и на съседния по-висок връх (1326 м), отстоящ на около километър по права линия от Шипка (1232 м) и носещ отколе името Свети Никола. Той се отбранява от Голямата и малката батареи. Там е предната позиция на руските войски и Българското опълчение. В южната му част се намира легендарното Орлово гнездо.
Разположението на силите е документирано на всички военни карти на руския генерален щаб, в които двата върха са отбелязани с точните си изконни имена – така, както са били известни на местното население.
Проф. Борис Колев от Института по география към БАН още през 2007 г. обяви пред медиите, че връх Свети Никола фигурира с това си име в първите карти за нашите земи, изготвени от Австрийския генерален щаб и руското командване.
Забележително е, че дори турците не са посмели да преименуват Свети Никола, както и Шипка (оригиналния, разбира се) с арабски наименования!
desant
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram