По стара българска традиция и през 1927 г. жителите на казанлъшка околия предпочитали да изразяват възмущението си чрез псуване, отколкото да дебатират по обществените проблеми на групови събирания с изискани думи. Тогава и Фейсбук нямало, радиоточката била в бъдещето. Седенките и вечеринките били алтернативата, а най-вече селската кръчма, където попържните намирали благодатен климат.
Този вездесъщ вакуум казанлъшките интелектуалци решили да бъде преодолян. Те отпечатали възмутителна дописка-възвание на страниците на вестник „Казанлъшка искра“, като приканили:
„Селската интелигенция, в нашата околия, с малки изключения, продължава да псува. Във всяко село има жизнени културни и стопански въпроси, за които трябва да се дава гласност в печата. Стига вече младото поколение се извинява, че старото поколение нищо не е направило“.
Освен да използват страниците на вестниците, псуващите напусто по селските мегдани били приканени и да участват в живота на читалище „Искра“, чиито врати били отворени за всяка обществена дискусия.
Някои се възползвали и проявили публична ангажираност, но други си останали да псуват по хоремаците в локално кръчмарско революционерство.
На снимката горе: Карикатура от в.“Искра“, показваща казанлъшката публика, която докато дебатира чопли и семки, долу: Факсимиле от вестника с дописката-възвание
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram