В България има близо 40 000 недвижими културни ценности, чието състояние и дори местоположение често е неясно. Структурите създадени за администрирането и мониторинга на техническото състояние на тези сгради не винаги успяват да стигнат до тях навреме и така с всяка година културното ни наследство намалява.
Фондация „(Пре)открий наследството“ си поставя за основна цел да идентифицира културното наследство в България и да събере ключова информация за тях. Сред емблематичните сгради с уникална архитектура, интерес за Фондацията, е казанлъшката Общинска библиотека „Искра“.
Тя е построена в периода 1934-1936г. и е представител на българския архитектурен модернизъм. Проектът е дело на арх. Петко Цветкова, арх. Генчо Скордев и арх. Елена Варакаджиева.
Общинската библиотека е учредена през 1890г, което я прави една от най-старите библиотеки в страната. Библиотечният фонд съдържа над 300 000 тома библиотечни документи – уникални ръкописи, старопечатна книжнина и редки издания.
През 2020г. библиотеката празнува своята 160-тата годишнина. Тя е средище на образователни и културни дейности в сътрудничество, както с община Казанлък, така и с граждански и образователни институции.
С решение на Общинския съвет – Казанлък, библиотеката е обявена за културен общински институт със самостоятелен щат и бюджет, което е акт на признание за нейната дългогодишна дейност.
Интересен факт е, че при избухването на пожар в читалището, където се е намирала и библиотеката, преди изграждането на новата сграда, стотици жители на град Казанлък се включват в спасяването на ценните книжа.
Библиотеката днес разполага с ценни и уникални фондове – ръкописи, старопечатна книжнина и редки издания на почти всички европейски езици. Някои от тях са притежание единствено на библиотека “Искра” – “Деяния на апостолите” (ръкопис-палимпсест върху пергамент, датиращ от 13 век), “Цветен триод” (17 век), “Часослов” (17 век), “Дамаскин” (19 век), “Коран” (19 век), “Номоканон” (17 век) и др.
Над 400 са заглавията на книгите и периодичните издания, включени в сбирката на старопечатната книжнина, излизала през през периода 1806-1878г. Голям дял сред тези книги се пада на учебниците и учебните пособия като “Рибен буквар” на Петър Берович, “Аритметика или наука числителна” от Христаки Павлович, “Българска граматика” на Неофит Рилски, “Славяноболгарское детоводство” на Неофит Бозвели и др. Художествената литература е представена от произведения като “Райна княгиня българска”от Йоаким Груев, “Беатриче Ченчи” от Димитър Блъсков, “Две приказки за слантните жени” от Станка Никулица, първите издания на “Горски пътник” на Георги Сава Раковски, “Нова песнопойка” на Петко Р.Славейков, “Криворазбраната цивилизация” на Добри Войников, “Иванко” и “Нещастна фамилия” на Васил Друмев, стиховете на Христо Ботев и др. Интерес представляват и периодичните издания от този доосвобожденски период.
Изключително богати са и фондовете от книги и периодични издания, излезли след Освобождението до средата на 20 век. Книгите за Казанлъшкия край представят пълната история за региона.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram