СВЕТОВНАТА ОМРАЗА КЪМ ПЕНСИОНЕРИТЕ

0
6

Патриотите кандисали на 200 лева минимална пенсия, само мирлик да има, дето викат старите хора. И правителство, нека да не забравяме. Вече няма реформатори, дето да им се бъркат, БСП, ДПС и „Воля” са натикани в тройна опозиция. Но да не забравяме, че реформаторите са като дивите зайци. Броят се наесен, който оцелял – оцелял. Току-виж спретнали някое протестче през окномври-ноември „младите и красивите”, ако чичко Сорос си оправи унгарския университет и има някое излишно евро за харчене. Мислите си, че председателството ни на ЕС ще го спре ли? Пак си помислете.

Но да се върнем на пенсионерите. От ГЕРБ били непреклонни. 300-ата лева, за които натискаха патриотите преди изборите, бутнаха кабинета Борисов 2. Кракачанов ще си получи дългожадуваното министерство на отбраната, а Валери Симеонов ще си вземе куп други неща. Изобщо, неговата формацийка НФСБ е умалено огледално копие на ГЕРБ – ако е извън властта, спира да съществува, но това е друг въпрос. Ето, че пак се отклонихме, а пансионерите – кучета ги яли, а може и кучета да ядат, както е тръгнало с тия смешни добавки за Великден. Кучешкото, питайте виетнамците, лесно минава за агнешко или заешко, другото са полски яйца и турски курабии.

Бойко Борисов декларира омразата си към пенсионерите пред европейските ни партньори още с онова прословуто изказване за „лошия човешки материал”, причислявайки старите хора у нас към омразния му червен електорат. Но да е само Борисов, с мед да го намажеш и отъркаляш в кокоша перушина, та нека си кудкудяка простотиите по банкянските бунища. По-лошото е, че отношението към пенсионерите се влоши глобално и Борисов, трябва да му го признаем, пак е в крак с международните тенденции.

Днес на всеки работещ човек му удържат пари за пансии, нали така? Но когото и да попитате, по-млад така, той спокойно ще ви отвърне, че изобщо не смята да доживее до пенсия. Защото, както е тръгнало, скоро ще се пенсионираме на сто години. Дотогава яко бачкане в името на все по-облагодетелстващите се чорбаджии, които дори не си правят труда да плащат осигуровки на парсонала или – в по-добрия случай – ни осигуряват на минимална работна заплата.

И така, перспективата да работим до сетен дъх се превръща в норма. Заради застаряващото население, увеличената продължителност на живота и поради факта, че държавната пенсионна система не издържа, пенсионирането скоро ще се превърне в отживелица. Провали се преди години в Япония, ако си спомняте, една от водещите световни икономики. Там за малко пенсионната им система не колабира, питайте аконе вярвате оня пияния японец, дето живееше в Шипка, а после забегна по карловските села, защото хазайката му го изгони, че й изпил ракията. А истината беше, макар че Лео Такада (шипченският японец) си пийваше, че алчната му шипченска хазайка си мислеше, че щом е японец, то парите го преследват като цунами подир ядрена експлозия, но уви! Днес и японците нямат пари, най-добре го знаят продавачите на китайски боклуци по улица „Искра” през Празника на розата.

Беше време, когато пенсионирането бе перлата в короната на всяко цивилизовано общество. Отхвърлянето на идеята, че възрастните хора трябва да се мъчат на стари години, бе едно от големите постижения на XX век. Разбира се, не ставаше дума само за морал. Имаше и икономическа логика. Но да се даде на хората шанс да отпочинат след 45 години упорит труд се смяташе за нещо достойно.

Вече не е така. Навлязохме в епоха на икономии, за която ни казват, че може никога да не свърши. В резултат на това няма да има повече правителствени дотации за пенсии. Нито пък индивидуалният пенсионен план при работодателя ще стига да свържем двата края. Ако този безсърдечен вариант на неолибералния капитализъм може да се обобщи в едно изречение, то звучи така: оправяй се сам.

Никога от създаването си досега социалната държава не е била така мразена от управляващите елити. Социални грижи. Помощ при безработица. Здравеопазване. Библиотеки. Общински паркове. Всичко, свързано с това, което наричахме „обществено благо“, се атакува из основи.

Казван ни, че е заради липсата на пари. Но лъжат. Не е вярно. Помните ли огромните спасителни пакети за фалиращите банки? Опрощаването на дългове? Кредитните милионери? Куфарчетата? Просто парите се насочват в друга посока. Основно към частния сектор под формата на огромни корпоративни субсидии, докато обществените услуги бавно се обезкръвяват до положение на колапс.

Ето как пенсионирането започва да изглежда все повече като излишно разточителство.

Ха сега вървете и ми разправяйте, че сте десни. По убеждение, щото мразите комунизма. Най-ми е смешно да срещна десен учител. Или библиотекарка.

Няма нормално куче, което да обича каишката си. Останалото е патология.

А кучетата, да припомня, не живеят никак дълго.

Автор: Иван Стоянов

 

 

Коментари от Фейсбук