На 24 ноември Православната църква чества паметта на светите великомъченици Екатерина и Меркурий.
Св. великомъченица Екатерина от Александрия е дъщеря на бивш цар Конста. Майка и я запознала с един пустинник, който я въвел във вярата. Когато била на 18 години, като безстрашна изобличителка на езичеството, за вярата Христова я хвърлили в тъмница. Извикали я при първите 50 мъдреци в Египет, но не могли да я отклонят от Христовата вяра и те самите повярвали и били осъдени и изгорени живи. Тя била обезобразена и отново хвърлена в тъмница. Екатерина страдала и търпяла глад и през 305 г. била посечена с меч. Тялото и било отнесено от Ангел Божи на планина Синай. Паметта на света Екатерина се чества от всички православни в света с особена тържественост. Много църкви и манастири носят името й.
В традиционната българска народна култура денят на св. Екатерина (познат като „Света Катерина“, 24 ноември) се почита най-вече в Южна България. В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива „за Баба Шарка“.
В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.
В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на св. Катерина се празнувал против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да „замажат и затворят очите“ на мишките.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram