В сърцето на Розовата долина, дворът на девическия манастир „Въведение Богородично“ в Казанлък пази спомена за едни от най-драматичните страници от Освободителна война. Дворът на манастира е превърнат буквално в бежански лагер и в последствие в най-големия в Южна България военен лазарет след битките при Шипка – Шейново.
Директорът на ИМ „Искра“ д-р Момчил Маринов разказва:
Тук всъщност, става един от най-големите полеви, всъщност класически военни лазарети. Може би един от най-големите в Южна България. Така че няколко месеца част от манастира е един класически военен лазарет.
В месеците на безмилостни студове и снежни виелици тогава манастирският комплекс се превръща в последна надежда за оцелелите войници.
Има няколко поредни дни в средата на декември, когато буквално по няколкостотин човека ,до 800 човека, излизат извън строя, потресаващи данни.
След последното сражение при Шипка-Шейново, което всъщност е едно от най-кървавите в хода на Освободителната война , над 5600 са жертвите от страна на руси и българи… На практика почти цялото число ранени, особено тежко ранени, се лекуват в или се опитват да бъдат стабилизирани в лазарета в Казанлък, в Девическия манастир.
Много от загиналите тук и погребани тук успяват няколко седмици да преживеят и въпреки старанието на военните лекари остават завинаги в двора на манастира. Разбира се, за щастие много по-голямо количество отнасят със себе си спомена за лазарета и за манастира и дават дан за бъдещата българска войска по-късно.
Последвайте ни и в Телеграм