Логопедът с добро сърце в Казанлък Светлана Берова

0
3

Г-жо Берова, част сте от националната кампания „Логопед с добро сърце”, какво включва тази инициатива и какво целите логопедите чрез нея?

Кампанията, организирана във връзка с Европейския ден на логопедичната терапия – 6 март от Логопедия.бг, цели достъп до консултация с изявени специалисти и популяризиране работата на езиково-говорните терапевти в България. Полезната  инициатива се радва на изключителен интерес от страна на родителите и ясно показва колко ограничени са нашите деца по отношение на достъпа им до квалифицирана логопедична помощ. Терапевтичен център „Светулка” за втора година участва с добротворство в националната кампания. Радвам се, че много родители записаха час за преглед на своите деца и от 4-ти до 8 март се провеждат безплатните консултации в „Светулка”. Благодарна съм, че  участвам за по-висока информираност за работата на логопедите и за нейната изключителна важност.

Кога родителите трябва да заведат децата си на логопед? Има ли определена възраст за диагностика и терапия?

Има много ранни индикатори, като започнем от раждането – как е преминало, грубата моторика – сядане, пълзене и прохождане, гукането, кога се появяват първите срички, стига ли се до малки думи, опити за комуникация, зрителен контакт очи в очи. Всички тези неща е добре да се наблюдават и ако има нещо притеснително, да се направи консултация и да се започне работа. Много грешно е да се изчаква до 3 и нагоре години, според мен ранната интервенция и помощ са предпоставка за положителна терапия.

Какви са проблемите, които откривате при децата? Всички ли могат да бъдат терапевтирани? Кога е твърде късно?

Силно се увеличава броят на невербалните деца – т.н трудно проговаряне. Най-често срещаните нарушения, водещи до нашата намеса са артикулационните. Става дума за нарушения на някои звукове и най вече индикацията за проговаряне. Първия сигнал за родителите са трудностите при изговарянето на определен звук или липсата му. Друго често срещано нарушение е заекването, комуникативните нарушения вследствие на други увреждания или състояния, както и специфичните нарушения на способностите за учене. Когато и да се започне терапевтирането проблемът трябва да се изчисти преди училищна възраст. Нарушението в говора се отразява върху писането и ограмотителните процеси, което води след себе си и психо-емоционални проблеми. Разбира се би могло да се работи върху тези нарушения и в по-късна възраст, но тогава промяната на вече създадените говорни навици е далеч по-трудна и бавна и се отразява на самочувствието на детето.

Как приемат  родителите  логопедичния статус на своето дете, ако се констатира проблем? Готови ли са за съучастие в решаването на проблема?

Родителите по различен начин приемат информацията от специалиста. Една група – отказват да приемат и признаят дори и пред себе си проблема на своето дете, други родители търсят проблем във всяка крачка и дума на детето си, има и трета група  родители, които спокойно и адекватно приемат логопедичния статус  на своята рожба и с желание продължават предложения от мен терапевтичен процес. Когато родителят се довери на специалиста и осъзнава важността на открития проблем, тогава той участва адекватно и резултатите от терапевтирането са много по-големи и се постигат за по-кратко време.

Какво ще ги посъветвате?

Съветът, който давам на родителите е при съмнение от тяхна страна за проблем в развитието на тяхното дете е да попитат учителя в групата или класа, било то и в най-ранна детска възраст (яслена група) за неговото професионално мнение. Родителите, чиито деца се отглеждат в къщи, съветвам, съмнявайки се дори за най-малък проблем да се обърнат към специалист.  Когато се установи нуждата от терапевтиране да изберат експерта, да потърсят и второ мнение, да изискат становище от специалистите, които детето посещава и да се доверят на планираната терапия, да изпълняват и насоките към самите тях. За съжаление българското общество е все още много консервативно по отношение на различните деца, страхът да не бъдат етикирани и сочени с пръст възпира родителите да се срещат и консултират със специалисти. Тук е редно да спомена, че държавата е създала посока за решение на проблемите чрез  Наредбата за приобщаващото образование, която за съжаление родителите не познават и съответно не изискват адекватното й приложение в образователните институции.

Имате мисия да подкрепяте всяко дете, за да постигне то  целите си. Вероятно това означава  „Логопед с добро сърце”.  Възможна ли е Вашата  мисия?

Моето верую е, че когато посадим добро, то ражда добро. Аз ще продължа мисията и съм сигурна, че тя е възможна, защото мотивът ми е любов към всяко едно дете. Това е и мисията на всеки специалист в Центъра, който ръководя.

И на финала, позволете ми, да честитя европейския ден на колегите, логопеди. Пожелавам им енергия, устрем и успехи в работата и да продължат да помагат на децата с любов, за да реализират потенциала им.

 6  март 2019

Коментари от Фейсбук