Генералът си … тръгна

0
12571

Силният е винаги … сам.

 Така започваше и така завърши единственият филм за първия генерал в новата история на България, станал кмет.

 Генералът, командвал Първа българска армия.

 И кметувал в едни от най- тежките и трудни 4 години на Казанлък.

 От най- новата му история.

 Генерал Стефан Дервишев.

Кмет на Казанлък в периода 1999 година- 2003 година.

  Тази година Смъртта  си прави златна колекция.

  The Best.

 В бисерите си  наниза и Него- човекът, който  говореше за  човеците с главно Ч.

 Генералът от резерва Стефан Дервишев.

   Човекът, който  не се боеше да застане лице в лице с трудния избор, с тежките присъди, с невъзможните казуси, с непопулярните решения.

С хората.

 Не се свенеше да изрича нещата с истинските им имена, както и да сочи виновните .

Без грам лицемерие.

 С респектиращо човешко достойнство.

Водеше гражданските си и кметски битки по генералски- с чест и достойнство.

  Не умееше да се „ гърби“ на силните на деня и плащаше високи цени за Гръбнака си.

Не вярваше на „измислената социология и нейните цифри ,  а на хората“, както сам казваше.

 Хората, които бързо го пъхнаха в  тесните  дрехи  между „Осанна „ и Разпни го“!

  Водеше кметските си битки по генералски, заради което си спечели много врагове,  малко приятели и много фалшиви.

  Знаеше, че силният е винаги сам.

И не разчиташе на фалшиви пълководци.

Медиите го харесваха, и не го обичаха.

Не беше „техният човек“, а човек от живота.  

 Живият. Без пудрата, суетата  и прищявките му.

 Без лустрото и  стремежа да осребряваш властта.

 Гореше  .. в  малките си и големи  войни.

 И не позволи да  го изгорят в тях.

Нито да го „счупят“.

Не се предаде .

 Нито изневери на дълга .

 Предаде го .. сърцето ..

 И любите му цигари.

 Изневери му страстта, с която съпреживяваше българските Днешнини.

Болезнено, сърцато, с плам.

 Затова и „на раз“  си тръгна от живота.

 Бърза.

 Да уреди  Сметките, за да е отново в строя Душата му тук.

 В любимия му град, при любимите му хора, на любимото му конфу.

 Защото  Генералът знае:

 хора с чест и достойнство трябват на тази страна .

И да обичат хората й.

 Както  заръчваше в гълчанката си на малчуганите, ритащи топка пред портите му.

 Генералът си тръгна от Живота.

 Ритуалът по изпращането му е  утре-24 август, понеделник, в 11 часа в залата на Гробищния парк в Казанлък.

Сбогуването е от 12 часа.

 Светъл път!

сн: Стефко Михайлов

Коментари от Фейсбук