АКО БЪЛГАРИТЕ БЯХА РУМЪНЦИ

2
2

Понякога се питам, защо няма избори за народ.

Да, да, за народ, избори, в които човек да си избира не само политиците, а и сънародниците.

През последните няколко десетилетия, вече почти три, народът е големият невинен за ситуацията в България. Вечната, несвършваща криза на ситуацията у нас, която винаги се задълбочава, утежнявана по пътя си към дъното от някоя и друга световна финансова криза, докато народът си мисли, че отдавна вече е ударил табани о дъното и аха-аха да се изтласка нагоре, ала се оказва, че имало и по-лошо, можело още да се затъва надолу по вертикалата в тинята. Дънен народ. Не, по-лошо – къртичи. Заврял глава в утайката, която пада на дъното, утайката от останките след хищните щуки по висините, а той като шаран, като сом, все гледа да се зарови на тихо и топло в тинята…

Ех, защо не може човек да си избира, не само тези, за които да гласува, а и тези, които гласуват за тях? Съдейки по спорадичните ми, леко шахматни участия в няколкото последни избори, набюдавайки народецът, който се реди по опашките, за да си пусне бюлетинка в урната, сякаш се готви за погребение на праха от собствения си прах, изсипан в урната, народ-мъртвец, тих и кротък, който възприема житието си по тази грешна земя като ходене по мъките, а смъртта си – като избавление.

Вижте ги румънците! Що патаклама вдигнаха, за да не излязат корумпираните им политици на свобода. И ще ми разправя тая сутрин Александър Йорданов по „Нова”, че то било така, щото правителството на власт в Румъния в момента било ляво. Видите ли, те левите са лошите, а ние сме добрите десни. Щото и той се има за такъв. Ама добре му го рече Владо Береану, то преди няколко години и десните в Румъния се опитаха да прокарат същия закон за амнистия на корумпираните, но не успяха. Проблемът не е политически. Т. е. политически е, но не и между дясното и лявото в Румъния. А между народът и политиците. И ще успеят румънците, ще успеят и още как. Те с диктаторите си се разправиха, докато ние им вдигахме паметници. В Правец.

Ще ми кажете: има изход. Терминал 2. Хващай самолета, автобуса, влака – свят широк, Европа бол. Избери си друг народ. Като не ти харесваме, грабвай си партакешите и ни остави да се сринем до 3 милиона. Върви в Румъния, като чак толкова ти харесва. Ако не в Румъния, иди в САЩ, Германия, Великобритания.

Само че аз ще ви отвърна, че като ги гледам какви ги надробиха американците с избора на Тръмп и как сега протестират неспирно срещу него, като гледам какви ги свършиха англичаните с Брекзита, а германците с емигрантите, си мисля, че ми се ще да гласувам не за нов народ, а направо за ново човечество. На хората, бих казал, на човечеството като цяло, напоследък му липсва някакво много важно качество, без което не стават за нищо. Липсва му нетърпение. Човешкият живот е толкова кратък, а ние все чакаме на някого да му изтече мандата. Я на Дамянов, я на Стоянова, я на Първанов, Борисов, Тръмп, Обама или Меркел. А те не само, че не си ходят, ами вземат, че си повторят мандата и бакиите.

Какъв е изходът, революция? Тази година ще се навършат 100 години от Великата Октомврийска революция, 225 от още по-великата Френска и само 27 от по-скромната Румънска. Ако руският народ през 1917 г. не беше неграмотен, а можеше да чете, щеше да знае какво го очаква. Щеше да е прочел френските енциклопедисти и класици и да е наясно, че след всяка революция идва умората на измамените очаквания. Ако сравним революцията с полюция, а победата с оргазъм, то финалния акт на народните недоволства би следвало да е нещо като посткоитална депресия. Хазната е изпразнена, героите са уморени, а ти откриваш, че снощи май си вдигал много шум за нищо. Ако по логиката на обществените науки, след 9 месеца обикновено „революциите изяждат децата си”.

Така че и това не е изход.

Но да се върнем у нас. Сега най-големият дерт на политиците и ЦИК е машинното гласуване. Дали да вкараме едни машински за страшно много пари от Филипините, машинки, всяка една от които, забележете, струва 2 000 евро, точно колкото ние им предлагаме, за да вземем всяка едне под наем, а после да им ги върнем. Другият ни шанс бил Еквадор. Аз, да си призная, не разбирам нищо, нито от Филипините, нито от Еквадор. А когато не разбираш нещо, казват мъдрите, то знай, че обикновено става въпрос за едни пари. Много пари.

Майната им на парите, ще кажа аз. У нас уж все пари няма, а винаги се намират. Най-вече за едни такива външнополитически далаверки.

В случая обаче не са важни нито машинките, нито парите за тях, нито вида на бюлетините или прозрачността на урните. Или дори на самите избори. По важно е кой стои зад машинките или попълва бюлетинките. Защото ако нямаш мислещ народ, обикновено политиците му са прости.

Такъв ни е материала, калпав, народът ни е некачествен, беше казал навремето титанът на мисълта Бойко Борисов. И народът си го избра.

А сега, напролет, идете пак си гласувайте за него. Щото нямало друг за кого.

А бе, народ от мазохисти, какво да ви кажа.

Иван Петров

Коментари от Фейсбук

Comments are closed.