Елена Йончева – Бъдещето на българската икономика зависи от това как ГЕРБ ще усвои финансовата помощ от Брюксел

0
256
Constituent meeting of the Delegation for relations with Israel

Елена Йончева, евродепутат от Групата на Социалистите и Демократите в Европейския парламент, поиска Европейската комисия да осъществи реален контрол върху начина, по който националните правителства ще разпределят поредния и най-мащабен транш, осигурен от Брюксел за справяне с последиците от коронавируса. Тази седмица Комисията представи новия палн за възстановяване с финансова подкрепа в размер на 750 млрд. евро. „Помощта по линия на ЕС е ключова за българската икономика, тъй като в момента Брюксел мобилизира безпрецедентни по размер средства – само представеният тази седмица пакет дава възможност за над 9 млрд. евро директна помощ за България, плюс възможност за още 3 милиарда под формата на заем“, коментира Йончева. „Тези средства са нужни повече от всякога на българските предприятия. От тези средства зависи бъдещето на поколения българи. А опитът с кризисната помощ, предоставяна от правителството до сега, не е много обещаващ – спомнете си само каква помощ предостави Банката за развитие. Именно за това като член на Антикорупционната група на ЕП поисках ЕК да обърне специално внимание на контрола – не да се създават бюрократични механизми на хартия, а да има засилена роля на ОЛАФ и Европейската прокуратура.“, допълни Йончева.

Българският евродепутат коментира и ситуацията около мониторинговия механизъм върху съдебната реформа и борбата с корупцията в България, като посочи, че в този дебат е много важно да се говори с факти, а не с внушения – „Не може да си заравяме главата, винаги когато има неудобни факти. Вместо да изпадат в кризисен пиар всеки път, когато Брюксел ни плесне и да се опитат да замитат проблемите, правителството отдавна трябваше да започне да решава проблема с корупцията.“, коментира Йончева и допълни, че конкретно по линия на мониторинговия механизъм ситуацията изобщо не е черно-бяла – „Да, в един от последните работни дни на Комисията „Юнкер“ беше представен доклад, в който се посочваше, че може да се премине към отпадане на мониторинга за България. Европейският парламент в началото на ноември проведе дебат по темата и с колегите в Комисията по правосъдие и вътрешни работи подкрепихме отпадането на механизма при условие, че ЕК гарантира, че реформите в България ще бъдат довършени. Аз лично също гласувах за отпадането на този механизъм – не защото смятам, че ситуацията в страната се е подобрила, а защото този механизъм отдавна спря да дава резултати. Наблюдение е необходимо, но в рамките на нов, по-ефективен механизъм. Това накратко е ситуацията в Парламента, но по-важното е какво стана в другите две институции, отговорни за механизма – Съветът и Комисията. А там ситуацията е доста неясна. Съветът, където се срещат правителствата на държавите-членки, никога не подкрепи заключенията на Комисията „Юнкер“. Новата Комисия на фон дер Лайен до момента не е отменила официално решението, с което през 2006 г. е създаден този механизъм. Това означава, че механизмът формално продължава да съществува, но ЕК не полага усилия да го прилага ефективно, особено в светлината на кризата с корона вируса. На практика механизмът е в един вид спящо положение и може да се използва по преценка спрямо България по други важни теми, като например участието в Еврото или в Шенген. Дали ЕК ще го задейства и има ли смисъл в това са въпроси, на които само времето ще отговори. Едно обаче е сигурно – в Брюксел много добре знаят какво е реалното положение в България и това се отразява на много сфери на дейност, в т.ч така необходимото в момента усвояване на европейски средства за справяне с последиците от пандемията. Не е случайно, че ЕК поиска парите от фонда за възстановяване да се обвържат с върховенството на закона в отделните държави“.

Коментари от Фейсбук