Прегледи: 534
Нахлуването на Русия в Украйна доведе до най-големия сблъсък между Москва и Запада от десетилетия насам. Както винаги в конфликт от подобен мащаб, сериозна роля е отредена и на трети страни, които трябва да изберат коя страна ще подкрепят. Две от най-важните държави, които отговарят на това условие, са Китай и Индия.
Руският външен министър Сергей Лавров беше на своеобразно турне, като посети именно Пекин и Делхи. Една от важните му задачи беше да се опита да склони двете страни да купуват повече петрол от Русия, след като цената му падна вследствие на наложените от Запада санкции.
Мисията на Лавров обаче не се изчерпва с продажбите на нефт. И Индия, и Китай са важни стратегически партньори за Москва. Това ги превръща в една от възможностите за „заобикаляне“ на санкциите, като надеждата е крахът на икономическите отношения със САЩ и Европа да бъде заменен със засилени отношения с азиатските партньори.
На първо четене, изглежда, визитата на Лавров е била успешна. След срещата си с индийския си колега Субраманям Джайшанкар руският дипломат заяви, че отношенията между двете страни и Китай остават близки. „Това е особено вярно, като се има предвид, че трите държави сега са членове на Съвета за сигурност на ООН. Така че имаме много планове“, каза Лавров. Той дори описа трите страни като „тройка RIC“ – Русия, Индия и Китай.
И макар и двете страни за момента да отказват да осъдят действията на Русия в Украйна – Китай и Индия бяха две от 35-те държави, които не подкрепиха резолюцията за осъждане на руските действия в Организацията на обединените нации (ООН), експерти са на мнение, че и двете страни имат притеснения относно развитието на войната.
„Голяма част от експозицията на Русия и Китай към международната финансова система остава в щатски долари, а не в рубли и китайска валута. Те биха могли да направят лека разлика в маржа, но Китай ще плати доста високи репутационни разходи за това“, заявява пред CNBC Робърт Дейли, директор на Kissinger Institute on China and the United States.
„Битката“ за Индия
Индия е един от най-важните партньори на Русия, като това е следствие както на износа на петрол за азиатската страна, така и на факта, че тя разчита на Москва за голяма част от военното си оборудване. През 2018 г. беше подписано споразумение на стойност 5 млрд. долара, според което Индия ще закупи ракетна система за противовъздушна отбрана, като това е ключова част от отбранителните възможности на страната. Зависимостта на Индия от руско оръжие не е нов феномен, като според експертни оценки вероятно близо 50% от индийското въоръжение идва от Русия.
Петролът е друга изключително важна основа на отношенията по оста Делхи – Москва. Според Анкит Панда от Carnegie именно комбинацията от тези два фактора е главната причина за „изненадващата индийска позиция“. „Позицията на Индия повдигна много вежди по света заради въздържането в ООН и нежеланието й да критикува Русия“, посочва пред CNBC Панда.
Британският външен министър Лиз Тръс и дипломати от ЕС също бяха на визити в Делхи в края на март, като Тръс и Лавров дори се засякоха в индийската столица. Преди заминаването си висшият британски дипломат изрази надежда, че отношенията между двете страни може да помогнат за гарантирането на сигурност в района. „По-дълбоките връзки между Великобритания и Индия ще засилят сигурността в Индо-Тихоокеанския регион и в световен мащаб и ще създадат работни места и възможности в двете страни. Това има още по-голямо значение в контекста на непредизвиканото нахлуване на Русия в Украйна“, заяви тя.
Далип Сингх, един от съветниците по националната сигурност на американския президент Джо Байдън, също пътува до Индия. От Белия дом обявиха, че визитата е с цел „провеждането на тесни консултации с колеги относно последствията от неоправданата война на Русия срещу Украйна и смекчаване на нейното въздействие върху световната икономика“.
Индия е и една от страните, които до момента най-много са се възползвали от конфликта в Украйна, като страната е увеличила покупките на петрол от Русия след инвазията.
Приятелството между Пекин и Москва
В последните години се наблюдава сериозно сближаване между Владимир Путин и китайския президент Си Цзинпин, като през 2019 г. Си описа Путин като „най-добрия“ си приятел.ЧетеноКоментираноПрепоръчвано
В началото на февруари беше подписано споразумение, според което отношенията между двете страни ще преминат на ново ниво. В текста на договорката се казва, че „новите междудържавни отношения между Русия и Китай са по-добри от политическите и военни съюзи от ерата на студената война и приятелството между двете страни няма граници“. Китай дори призова НАТО да спре приемането на нови членове, което съвпада с едно от най-важните руски искания.
Според Марко Папич, партньор и главен стратег в Clocktower Group, Китай се опитва да запази неутралитет, но това може да се превърне в непосилна задача предвид развоя на войната в Украйна. „Това много прилича на възстановяване на двуполюсния световен ред“, заявява пред CNBC Папич. „Засега изглежда, че Западът е възстановил трансатлантическите отношения и Китай е на страната на Русия, точно това е възприятието на Запада“, каза той.
Според Папич, макар и привидно да не е против Русия и да обвинява НАТО за случващото се, Пекин силно се надява за бързо приключване на конфликта в Украйна заради икономическите последствия за страната, в случай че продължи да не се противопоставя на Русия. Това поставя Китай в затруднение, тъй като най-големите му търговски партньори са на Запад, а амбициите за изместване на САЩ от водещата им икономическа позиция неизменно включва и съюз с Русия.
Капитал
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
Кремъл иска да създаде ново геополитическо трио с Китай и Индия
Нахлуването на Русия в Украйна доведе до най-големия сблъсък между Москва и Запада от десетилетия насам. Както винаги в конфликт от подобен мащаб, сериозна роля е отредена и на трети страни, които трябва да изберат коя страна ще подкрепят. Две от най-важните държави, които отговарят на това условие, са Китай и Индия.
Руският външен министър Сергей Лавров беше на своеобразно турне, като посети именно Пекин и Делхи. Една от важните му задачи беше да се опита да склони двете страни да купуват повече петрол от Русия, след като цената му падна вследствие на наложените от Запада санкции.
Мисията на Лавров обаче не се изчерпва с продажбите на нефт. И Индия, и Китай са важни стратегически партньори за Москва. Това ги превръща в една от възможностите за „заобикаляне“ на санкциите, като надеждата е крахът на икономическите отношения със САЩ и Европа да бъде заменен със засилени отношения с азиатските партньори.
На първо четене, изглежда, визитата на Лавров е била успешна. След срещата си с индийския си колега Субраманям Джайшанкар руският дипломат заяви, че отношенията между двете страни и Китай остават близки. „Това е особено вярно, като се има предвид, че трите държави сега са членове на Съвета за сигурност на ООН. Така че имаме много планове“, каза Лавров. Той дори описа трите страни като „тройка RIC“ – Русия, Индия и Китай.
И макар и двете страни за момента да отказват да осъдят действията на Русия в Украйна – Китай и Индия бяха две от 35-те държави, които не подкрепиха резолюцията за осъждане на руските действия в Организацията на обединените нации (ООН), експерти са на мнение, че и двете страни имат притеснения относно развитието на войната.
„Голяма част от експозицията на Русия и Китай към международната финансова система остава в щатски долари, а не в рубли и китайска валута. Те биха могли да направят лека разлика в маржа, но Китай ще плати доста високи репутационни разходи за това“, заявява пред CNBC Робърт Дейли, директор на Kissinger Institute on China and the United States.
„Битката“ за Индия
Индия е един от най-важните партньори на Русия, като това е следствие както на износа на петрол за азиатската страна, така и на факта, че тя разчита на Москва за голяма част от военното си оборудване. През 2018 г. беше подписано споразумение на стойност 5 млрд. долара, според което Индия ще закупи ракетна система за противовъздушна отбрана, като това е ключова част от отбранителните възможности на страната. Зависимостта на Индия от руско оръжие не е нов феномен, като според експертни оценки вероятно близо 50% от индийското въоръжение идва от Русия.
Петролът е друга изключително важна основа на отношенията по оста Делхи – Москва. Според Анкит Панда от Carnegie именно комбинацията от тези два фактора е главната причина за „изненадващата индийска позиция“. „Позицията на Индия повдигна много вежди по света заради въздържането в ООН и нежеланието й да критикува Русия“, посочва пред CNBC Панда.
Британският външен министър Лиз Тръс и дипломати от ЕС също бяха на визити в Делхи в края на март, като Тръс и Лавров дори се засякоха в индийската столица. Преди заминаването си висшият британски дипломат изрази надежда, че отношенията между двете страни може да помогнат за гарантирането на сигурност в района. „По-дълбоките връзки между Великобритания и Индия ще засилят сигурността в Индо-Тихоокеанския регион и в световен мащаб и ще създадат работни места и възможности в двете страни. Това има още по-голямо значение в контекста на непредизвиканото нахлуване на Русия в Украйна“, заяви тя.
Далип Сингх, един от съветниците по националната сигурност на американския президент Джо Байдън, също пътува до Индия. От Белия дом обявиха, че визитата е с цел „провеждането на тесни консултации с колеги относно последствията от неоправданата война на Русия срещу Украйна и смекчаване на нейното въздействие върху световната икономика“.
Индия е и една от страните, които до момента най-много са се възползвали от конфликта в Украйна, като страната е увеличила покупките на петрол от Русия след инвазията.
Приятелството между Пекин и Москва
В последните години се наблюдава сериозно сближаване между Владимир Путин и китайския президент Си Цзинпин, като през 2019 г. Си описа Путин като „най-добрия“ си приятел.ЧетеноКоментираноПрепоръчвано
В началото на февруари беше подписано споразумение, според което отношенията между двете страни ще преминат на ново ниво. В текста на договорката се казва, че „новите междудържавни отношения между Русия и Китай са по-добри от политическите и военни съюзи от ерата на студената война и приятелството между двете страни няма граници“. Китай дори призова НАТО да спре приемането на нови членове, което съвпада с едно от най-важните руски искания.
Според Марко Папич, партньор и главен стратег в Clocktower Group, Китай се опитва да запази неутралитет, но това може да се превърне в непосилна задача предвид развоя на войната в Украйна. „Това много прилича на възстановяване на двуполюсния световен ред“, заявява пред CNBC Папич. „Засега изглежда, че Западът е възстановил трансатлантическите отношения и Китай е на страната на Русия, точно това е възприятието на Запада“, каза той.
Според Папич, макар и привидно да не е против Русия и да обвинява НАТО за случващото се, Пекин силно се надява за бързо приключване на конфликта в Украйна заради икономическите последствия за страната, в случай че продължи да не се противопоставя на Русия. Това поставя Китай в затруднение, тъй като най-големите му търговски партньори са на Запад, а амбициите за изместване на САЩ от водещата им икономическа позиция неизменно включва и съюз с Русия.
Капитал
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram