Отива ли си наистина „моделът Борисов”?

0
4306
Парламентарни избори 2021#


Едно от най-популярните политически предложения в България е отстраняването на „модела Борисов“. Изкореняването на „бойковщината“ от властта и „изчегъртването на направеното от ГЕРБ“ се превърнаха в общ рефрен за всички, разказващи себе си като алтернатива на досегашното управление.

Любопитното е, че когато преди около 15 години ГЕРБ се появи на политическата сцена, тяхната основна заявка съдържаше доста сходно послание. В предизборно обръщение, направено непосредствено преди изборите на 5 юли 2009 г., Бойко Борисов представя като основен приоритет на ГЕРБ „да премахнем управлението на Тройната коалиция“. Анти-корупционното говорене на бъдещия тогава премиер и неговото позициониране срещу статуквото бяха подкрепени както от редица западни партньори, така и от значителна част от медиите, а в последствие и от близо 1 милион и 700 хиляди избиратели.

Очевидно е, че както преди, така и днес обществената нетърпимост спрямо „модела на управление“ достига връхна точка. И съответно надеждите, че „нещо ще се промени“ се материализират в подкрепа за нови политически формации. Но какво всъщност представлява „моделът Борисов“ или този на Тройната коалиция, който ГЕРБ декларираше, че ще премахне? И какво в действителност предлагат тези, които днес на свой ред искат да премахнат впилата се в институциите бивша власт?

Обвиненията на Борисов спрямо тогавашната власт, подобно на днешните критици на ГЕРБ, бяха свързани най-вече с некомпетентност, участие в тежки корупционни схеми и липса на доверие у различни западни столици към съответните управляващи. Обещанията също съвпадат – нов политически морал, борба с корупцията, структурни реформи, качествена и ефективна администрация, благоразумна фискална политика.

Резултатите обаче, повече от десетилетие след „премахването“ на Тройната коалиция, са недвусмислени: бетониране и даже увеличаване на високите нива на бедност и социално-икономически неравенства, растяща маргинализация на цели общности, влошаване на достъпа до качествено здравеопазване и образование, разширяваща се атомизация на обществото.

Опонентите на отиващата си власт и основни претенденти за бъдещо управление обясняват тази ситуация с „криминалното завладяване на държавата“, с липсата на работеща правосъдна система, с „мутренския морал“ на Борисов и обкръжението му, че дори и с „културата“ и естетиката на досегашните управляващи. Истината обаче е, че най-опасните неща, които се случиха през последните десетилетия съвсем не бяха престъпления във формалния смисъл на думата и далеч не са плод на некадърност.

Налагането на регресивна данъчна система, която взима пропорционално много повече от хората с ниски и средни доходи, отколкото от богатите беше напълно легална политика. При това предложена и защитена от „културни“ и образовани хора, експерти. Тази политика, подкрепена както от Тройната коалиция, така и от ГЕРБ, е сред основните причини България да е страната с най-големи социални разслоения в Европа, с огромен размер на работещи бедни и с разюзден икономически елит, който превзе демократичните институции.

Налагането на сегашните модели на финансиране на образованието и здравеопазването – прегърнати както от Тройната коалиция, така и от ГЕРБ – също беше напълно законно. Нещо повече, тази политика съвсем не беше „просташка“, а напротив – разказана като напълно целесъобразна и прагматична. Този начин на управление, обаче, доведе до пълното „опазаряване“ на болничната помощ и превръщането на пациента в потребител и касичка за лечебните заведения, които или изчезват от по-малките населени места, или се превръщат в машини за „клинични пътеки“. Занемаряването на превенцията на заболяванията, както и пренебрегването на редица „недоходоносни“ болести е пряко следствие от тази политика.

Скандалните разкрития за участие на престижни държавни болници в търговия с органи е само върха на огромния айсберг от болка, страдание и смърт, на които са подложени както българските пациенти, така и повечето здравни работници.

В началото на предизборната кампания обаче тези ключови политически проблеми остават в най-добрия случай на втори план. Нещо повече, по всичко личи, че новите формации, които си поставят за цел да премахнат „модела Борисов“ нямат никакво намерение да демонтират порочната данъчна система и да „изчегъртат“ политиката на търгашество със здраве и знание.

Смяната на лицата – както през 2009, така и днес – не е смяна на „модела на управление“. Без адресиране на структурните проблеми на българското общество, които са истинската основа на олигархизирането на държавата, всяка промяна по високите етажи на властта ще си остане просто подмяна.

Божидар Колов е политолог и сътрудник към университета на Осло, Норвегия. Коментарът е написан за БГНЕС./КРОСС/

реклама