Как COVID-19 ускори края на 8 часовия работен ден и 5-дневната работна седмица?

0
2367

Тенденцията се променя от отработени часове към заплащане за резултат

В продължение на десетилетия възнагражденията по трудовите договори се определяше от броя часове, които работим. Но с трансформациите в световната икономика, технологичната революция и последствията за трудовия пазар от COVID-19 пандемията, се очертава ясната нужда от промяна на начина, по който се определя и измерва производителността.

Още от Индустриалната революция работните договори се основават най-вече на просто уравнение: колкото повече часове влагаме, толкова повече работа свършваме и толкова по-голямо възнаграждение получаваме. И тази връзка между продължителността на работния ден, заплащането и продуктивността е имала смисъл по времето, когато повечето хора са работили във фабрики и заводи. В съвременната среда, когато говорим за икономика на знанието и бързото развитие на технологиите, се повдигат въпроси относно дефиницията за производителност и как трябва да бъде плащано на служителите за свършената от тях работа.

В много сектори приравняването на производителност с по-голям брой отработени часове вече не се прилага напълно. И въпреки че този процес беше стартирал преди 2020 г., COVID-19 пандемията го ускори значително, измествайки фокуса към по-голяма гъвкавост.

„В наши дни е повече от всякога необходимо сътрудничеството между работодателите и служителите да се основава на взаимно доверие, а не на безлична и официална комуникация, фокусирана само върху поддържането на йерархията и налагането на някакъв контрапродуктивен контрол. Тази нова реалност в съвременния свят на труда, където всеки може да работи отвсякъде, предлага голяма гъвкавост, поради широкото използване на технологията. Това може да доведе обаче до прекрачване на някои граници, свързани с работното време, разграничаването на личното и служебното пространство. Ако необходимите ограничения не се спазват, особено между работата и личния живот, работата от разстояние може да има отрицателни последици по отношение на заобикалянето на работното време. Неотдавнашната резолюция на Европейския парламент призовава Комисията да направи оценка и да се справи с рисковете от незащитата на „правото на изключване“. Тази резолюция разглежда необходимостта да се определят ограничения и да се гарантира, че те са спазени, засягайки проблем, който става все по-широко разпространен.“, коментира Костантинос Милонас, изпълнителен директор на Adecco Group за България, Гърция и Румъния.

Компаниите търсят нови начини на работа: от 4-дневна седмица до по-кратки работни дни
Напоследък компаниите експериментират с продължителността на работните седмици и работните дни. Миналата година Microsoft в Япония изпълни пилотен проект, временно съкращавайки работната седмица с един цял ден. Изводите от този експеримент са доста обнадеждаващи: 4-дневната работна седмица доведе до увеличаване на производителността на работниците с впечатляващите 40%.

„Това, на което ни научи 2020 г. и едновременно с това обори и най-големите скептици е, че не е необходимо работата да се извършва на определено място или в рамките на определени часове, за да бъде изпълнена успешно. Бизнес светът трябваше да се адаптира към пандемичните изисквания и нашите наблюдения от българския пазар показват, че в момента 76% от компаниите предлагат по-голяма гъвкавост в работното време и възможност да работят от вкъщи, а 3/5 от компаниите позволяват на служителите да избират къде да работят.“, коментира д-р Ирина Йончева, Chartered MCIPD, HR мениджър на Adecco България.

Дискусията за това как най-добре да се измери производителността и как да се пренаредят работните дни и седмици, така че да са адекватни и приложими в 21-ви век, не е нова.

Наближава ли краят на 8-часовия работен ден и 5 дневната работна седмица? COVID-19 ускори промяната

Въпреки предизвикателствата през последните месеци да работим от разстояние, пандемията от коронавирус доведе до увеличаване на производителността на хората. Според глобално проучване на Adecco Group сред 8000 офис служители, мениджъри и изпълнителни директори, се регистрира 31% увеличение на производителността.  
Това се дължи на редица фактори:

Първо, хората получиха повече автономия. 76% от анкетираните казват, че имат частичен или пълен контрол върху работния си график. Това е увеличение с 21% спрямо нивата преди пандемията.

Второ, в осемте анкетирани държави, включително САЩ, Япония, Германия и Италия, търсенето на по-голяма гъвкавост в работата се е увеличило. 75% от служителите заявяват, че биха искали да запазят гъвкавост по отношение на работното време и графика си, както и как и от къде могат да работят.
Всеки втори от трима работещите родители (67%) биха оценили, ако работодателят им се приспособи към нуждите и грижите за децата им тази непредвидимо развиваща се пандемия.

За да запазим по-висока гъвкавост и производителност, трябва да променим договорите на служителите
Друго глобалното проучване на Adecco Group Възстановяване на нормалното: Определянето на новата ера на работа  показва, че повече от две трети от анкетираните смятат, че договорите на служителите трябва да се фокусират повече върху постигнатите резултати, отколкото върху отработените часове.
В резултат на това разбиране, споделено и от работодателите и от служителите, скоро може да се очаква промени в продължителността на нашите работни дни или седмици, като търсеният резултат от всички ще е подобрена производителност./КРОСС/

Коментари от Фейсбук