Днес е 2 юни. Както го знаем от деца Денят на Ботев.
Така се случи, че сутринта засякох в „Епицентър“ писаното от проф. Иво Христов. Критично, но вярно както винаги досега, както и за 80-те%. Сметките и пресмятанията по изборите години 2-3 оттогава доказват.
Така се случи покрай битови ангажименти днес по обед, когато завиха сирените бях на около 3 км при кучетата. Както обикновено когато човек е сам се замисля.
Макар и само минута всеки в това общество сам или сред хора го дължи на националните герои. Случи се нещо странно. Тези двамата Джим и Джема, „свободни“ овчарки завиха като вълци. Не бяха го провили досега. Първото, което си помислих беше: Прав е бил поета, като е написал …“ и звяр и природа…“
Към 14:30 ги оставих нахранени. За втори път за трите години поради особено вълнение тръгват след мен по следа. И то каква следа – аз съм с колата. Никога не са били по центъра. В града са били два пъти за ваксини, два пъти на разходка из Тюлбето и то поединично. И сега за втори път бягство от двора.
Допускам, че не е било заради карнавалното шествие… Ориентир е била сирената. Макар и немски или източноевропейски все пак кучетата се оказаха български … по дух … както го каза и президентът.
З.Д.
Немски овчарки търсят собственика си
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram