Вжте в пресств решенията от днешното заседание на МС

    0
    673

    Правителството определи заместник-председател на Националното бюро за правна помощ

    Министерският съвет определи за заместник-председател на Националното бюро за правна помощ Калина Петрова на основание чл. 14, ал. 2 и 3 от Закона за правната помощ и във връзка с РМС № 690 от 2020 г.

    С решение на правителството от 30 септември 2020 г. Наталия Илиева, която заемаше длъжността заместник-председател на Националното бюро за правна помощ, бе освободена от длъжността и бе определена за председател.

    Актуализира се НП „Предоставяне на съвременни условия за работа на децата и учениците в ЦПЛР“

    Правителството актуализира НП „Предоставяне на съвременни условия за работа на децата и учениците в центрове за подкрепа за личностно развитие (ЦПЛР)”, с което се осигурява възможност за удължаване на срока за провеждане и осъществяване на процедурите по изпълнението на одобрените проекти по програмата до края на учебната 2020/2021 година. Актуализацията засяга по-конкретно модула, който дава възможност за обзавеждане и оборудване на центровете за развитие на интересите, способностите, компетентностите и изява на учениците в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта и астрономически обсерватории и планетариуми.

    Промяната се отнася конкретно до закупуването на дигитални планетариуми в зали за проектиране на изкуствено звездно небе. Според направено проучване сред фирмите, производители на тези дигитални устройства, времето необходимо за изработка, доставка, инсталация и обучение на персонала е от 120 до 140 дни. Предвид необходимото технологично време сроковете до края на 2020 г. не биха могли да се спазят, което налага удължаване на времето за провеждане на дейностите по модула до края на учебната година.

    През 2020 г. за финансиране са одобрени 49 проекта на стойност 1 279 200.08 лв. От тях 4 са за дейности, свързани със закупуването на нови дигитални планетариуми в зали за проектиране на изкуствено звездно небе и 45 – за обзавеждане, оборудване и осигуряване на консумативи, литература и материали за работа на децата и учениците в едно от направленията – науки, изкуства, технологии и спорт.

    Правителството одобри актуализирана Национална пътна карта за научна инфраструктура

    Министерският съвет одобри актуализираната Национална пътна карта за научна инфраструктура (НПКНИ) 2020-2027г. Този национален стратегически документ съдържа задълженията, които страната изпълнява като член на Европейския съюз към Европейската пътна карта за изграждане на общоевропейско научноизследователско пространство и подпомагане развитието на научната инфраструктура в страната в ключови за обществото и икономиката области, като здраве, околна среда, климат и др.

    Като референтен ключов документ от национално значение, актуализираната НПКНИ дава насоки и приоритет за развитието на бъдещите и вече изградените инфраструктури от стратегическо значение и тяхното международно включване, както и да създава рамкови условия за единни стандарти за достъп и ползване на инфраструктурите. С приложението й се очаква да се подобри ефективността на системата от научни инфраструктури в страната, да се намали фрагментацията в научните изследвания и да се създадат благоприятни условия за надграждане на квалификацията на младите учени. Предвижда се още увеличаване на участието на българската научна общност и бизнеса в научноизследователска и развойна дейност в различните тематични области на новата Рамкова програма за научни изследвания и инвестиции в иновации „Хоризонт Европа“.

    В актуализираната карта са отчетени променените условия и новите възможности в научноизследователската и иновационна екосистема. 50 обекта са обозначени с различни области на въздействие, като: енергетика; околна среда и екология; биотехнологии, биомедицина, здраве и храни; физика и инженерни науки; аерокосмическа и отбранителна индустрия; социални и културни иновации, информационни и комуникационни технологии, вкл. и електронна инфраструктура. Всички те са със съответното им приоритизиране на европейско и национално ниво съгласно областите на въздействие на Европейския стратегически форум за научна инфраструктура (ЕСФНИ) и Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС).

    Инфраструктурите са групирани като: Международни изследователски инфраструктури; Уникални научни съоръжения; България в паневропейски изследователски инфраструктури като Европейският стратегически форум за научна инфраструктура (ЕСФНИ); Национални научноиновационни комплекси – проекти с ключово значение за развитието на конкурентоспособността на българската икономика и технологична база; Е-инфраструктури. Дигитални, изчислителни и компютърни изследвания (е-изследвания).

    Финансовото обезпечаване на НПКНИ предполага ефективно и интегрирано използване на наличните национални и европейски средства. Основното изпълнение на Пътната карта и изграждането на отделните изследователски комплекси ще бъдат обект на постоянен национален и международен мониторинг и оценка. На национално ниво се запазва осъществяването на мониторинга от Постоянния комитет за изпълнение и мониторинг на НПКНИ.

    Изменя се правителственото постановление относно създаването на Съвет за защита на интелектуалната собственост

    Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на ПМС № 267 от 2012 г. за създаване на Съвет за защита на интелектуалната собственост.

    Необходимостта от измененията произтича от действащата редакция на Постановление № 267 на Министерския съвет от 2012 г., съгласно която Съветът за защита на интелектуалната собственост до края на текущата година изготвя програма за работата си през следващата календарна година, а заседания следва да се провеждат най-малко веднъж на тримесечие, съгласно предварителен шестмесечен график. Мнозинството за вземане на решения и установената норма на присъствие за постигане на кворум се формират по идентичен начин (половината плюс един от членовете), а длъжностният състав на органа включва представител на Министерството на финансите и не предвижда участие на представител на Министерството на туризма.

    Приетите изменения създават възможност дейността на Съвета да се провежда по по-целесъобразен и икономичен от гледна точка на административния капацитет начин, да бъде организирана в съответствие с естествените периодичност и начин на планиране, обусловени от функциите на органа, както и да се осигури по-тясна връзка между задачите на Съвета и специфичната компетентност на членовете.

    Правителството отпусна допълнително 2 572 664 лева за част от дейностите по три национални програми за развитие на образованието

    Правителството отпусна допълнително 2 572 664 лева на общините за 2020 г. за осигуряване на част от дейностите по националните програми „Осигуряване на съвременна образователна среда”, „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в системата на предучилищното и училищното образование” и „Разработване на учебни помагала и на методически ръководства, оценяване и одобряване на проекти на учебни помагала за подпомагане на обучението, организирано в чужбина, на проекти на учебници и на проекти на учебни комплекти”.

    Постановлението на Министерски съвет предвижда 396 117 лева да се дадат на 183 общински училища за провеждане на учебни часове по общообразователни предмети и теми, свързани с изкуства в музеи и галерии, с цел усвояване на учебно съдържание. Този модул включва и посещения на театрални постановки, концерти, срещи с актьори и музикални дейци, провеждане на конкурс за най-добър урок в музей и най-добър урок в галерия.

    1 845 284 лв. се предоставят по три от модулите на НП „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в системата на предучилищното и училищното образование“.

    С 1 262 350 лв. 1 555 общински училища и 1 център за специална образователна подкрепа ще могат да закупят електронни дневници. Те ще бъдат достъпни през стандартните браузъри и през мобилни устройства, ще имат модул за родители, а софтуерът ще дава възможност за въвеждане и извеждане на обобщена информация за работата в клас на учениците, постиженията им по даден предмет, активността и инициативността им, отношенията със съучениците им и др.

    За първи път тази година на 15 училища се предоставят 77 194 лв. за закупуване на софтуер за професионално обучение.

    На днешното правителствено заседание беше прието също така постановление, с което се одобряват допълнителни разходи/трансфери за 2020 г. за изплащане на стипендии по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2020 г. С постановлението се осигуряват средства на обща стойност 80 190 лв. за изплащане на отпуснати стипендии на ученици в държавните спортни училища и ученици от общински училища за постигнати класирания в областта на спорта през третото тримесечие на 2020 година. Необходимите средства са в рамките на разчетените за тази дейност в централния бюджет средства за 2020 г.

    Одобрени са промени на утвърдените разходи за персонал по бюджета на Министерството на туризма

    Министерският съвет прие промени на утвърдените разходи за персонал по бюджета на Министерството на туризма за 2020 г.

    Одобрява се увеличение на разходите за персонал по бюджетна програма „Подобряване на политиките и регулациите в сектор туризъм“ към политиката в областта на устойчивото развитие на туризма със сумата от 100 000 лева, за сметка на намаление на разходите по показател „Издръжка и други текущи разходи“ на същата бюджетна програма.

    С постановлението се осигурява финансов ресурс за реализиране в срок на дейности по преодоляване на последиците от пандемията COVID-19, нанесени на туроператори, за сметка на реализирани икономии по бюджета на МТ за 2020 г., което ще позволи на Министерството на туризма да наеме външни оценители за администриране на изключително големия брой проектни предложения на туроператорите, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на чартърни полети до Република България с цел туризъм, за да предостави държавна субсидия в размер на 35 евро за всяка седалка от максималния пътнически капацитет на самолета за всеки полет.

    Постановлението се приема на основание чл. 109, ал. 2 от Закона за публичните финанси и чл. 76, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.

    С друго правителствено постановление се одобряват вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2020 г. С приетия акт се предвижда да бъдат отразени извършените промени по области на политики, по бюджетни програми и по показатели по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2020 г.

    Министерският съвет одобри също така допълнителни разходи по бюджета на МВР за 2020 г. в размер на 1 737 лв. за изплащане на минимални диференцирани размери на паричните средства за физическа активност, физическо възпитание, спорт и спортно- туристическа дейност. Средствата са необходими за подпомагане на физическата активност, физическото възпитание, спорт и спортно-туристическа дейност на курсантите от Академията на Министерството на вътрешните работи за бюджетната 2020 г.

    Правителството се разпореди с имоти

    Правителството обявява имот – публична държавна собственост, за частна държавна собственост и го предоставя на община Тервел. Имотът се намира на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 4 в град Тервел. Представлява терен с площ 5700 кв. м, заедно с изградена в него сграда със застроена площ 831 кв. м, която е в лошо конструктивно състояние. Имотът ще бъде използван от общината за обособяване на площадна зона на града. Досега той е бил управляван от Висшия съдебен съвет, но е с отпаднала за него необходимост.

    Министерският съвет прие също Решение за даване на съгласие за продажба на обособена част от лечебно заведение – недвижими имоти, собственост на „Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик“ АД, гр. Пазарджик. „МБАЛ – Пазарджик“ АД е лечебно заведение – търговско дружество със смесено държавно и общинско участие в капитала, като правата на държавата се упражняват от министъра на здравеопазването. Обособената част от лечебното заведение представляват поземлени имоти и сгради, които не се ползват за дейността на дружеството. Същите генерират разходи, поради което ръководството на лечебното заведение е заявило желание за освобождаване от имотите чрез продажба. Паричният ресурс, получен от продажбата на имотите, ще остане в лечебното заведение и ще се използва в съответствие със Закона за лечебните заведения и Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

    Одобрени са промени в списъка на републиканските пътища и списъка на общинските пътища на територията на общините Якоруда и Велинград

    Министерският съвет обяви за публична държавна собственост ново пътно трасе в общините Велинград и Якоруда с обща дължина от 30,100 км. То включва 29,120 км от съществуващия общински път PAZ1062 /BLG1350, п.к. П-84 – Аврамово/ – Рохлева – Биркова – Кръстава – /III-843, Велинград-Горски пункт „Селище“/ в община Велинград и участък с дължина от близо 1 км от общински път BLG1350 /II-84, Юндола – Черна Места/ – Аврамово на територията на община Якоруда. Трасето ще бъде включено в списъка на републиканските пътища като нов път – III-8434 (Велинград – Горски пункт „Селище“) – Кръстава – Биркова – Рохлева – (Юндола – Якоруда).

    Промяната се извършва по предложение на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, а целта е да се постигне свързаност на пътните артерии от републиканската пътна мрежа, нейното по-ефективно управление и подобряване на техникоексплоатационното й състояние, чрез което ще се осигури комфорт и безопасност при пътуване.

    С решението се променя наименованието и дължината общински път BLG1350 на територията на община Якоруда, както и наименованията на общински пътища PAZ3070 и PAZ3071 на територията на община Велинград.

    Заличава се общински път PAZ1062 /BLG1350, п.к. II-84 – Аврамово/ – Рохлева – Биркова – Кръстава – /III-843, Велинград-Горски пункт „Селище“/ с обща дължина от 29,120 км.

    В резултат на предлаганите промени общата дължина на общинските пътища на територията на община Велинград става 15,560 км и общата дължина на общинските пътища на територията на община Якоруда става 35,680 км.

    Разрешава се участието на военнослужещи от Българските въоръжени сили в Силите на оперативния резерв на операцията на EC ALTHEA и на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово

    Министерският съвет прие решение за разрешаване участието на военнослужещи от Въоръжените сили на Република България в Силите на оперативния резерв на операцията на EC ALTHEA (EUFOR) и на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR) и за отмяна на решение на Министерския съвет.

    Чрез увеличаването на приноса на България към Силите на оперативния резерв (ORF) на KFOR и EUFOR ще се повишат способностите на силите на НАТО и ЕС в Зоната за съвместни операции „Балкани“ за отговор на заплахи за сигурността в региона. В конкретния случай увеличеното участие на ВС на  България допринася едновременно за двете основни операции, които се провеждат в региона.

    В допълнение, всяко увеличение на приноса ни към операциите и мисиите на НАТО и ЕС е доказателство за устойчивото изпълнение на ангажиментите на Република България към тези организации, което се отразява при оценката на приноса ни като държава-членка в тях.

    За ратификация е предложено Споразумението за въздушен транспорт между ЕС, САЩ, Исландия и Норвегия

    Правителството предлага на Народното събрание да ратифицира Споразумението за въздушен транспорт между ЕС, САЩ, Исландия и Норвегия и Допълнителното споразумение между ЕС, Исландия и Норвегия за прилагане на споразумението.

    С пакета от два акта Исландия и Норвегия се включват в обхвата на Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и САЩ. Присъединяващите се държави ще се ползват със същите права и задължения, е каквито и държавите членки на ЕС. По този начин се гарантира хармонизирана рамка за предоставянето на трансатлантически въздухоплавателни услуги между САЩ и единния авиационен пазар на ЕС, включително Исландия и Норвегия.

    Разширението на обхвата на споразумението увеличава ползите за потребителите, авиокомпаниите, работната сила и общностите в ЕС. Предоставя се достъп на въздушните превозвачи от България и другите държави членки до по-голям пазар и повече търговски възможности.

    Одобрен е проект на споразумение относно приложението на ООН goAML за противодействие на финансови престъпления

    Министерският съвет одобри проект на Стандартно споразумение за нивото на обслужване между Службата по наркотиците и престъпността на ООН (UNODC), Център за корпоративни приложения – Виена (EAC-VN) и Държавна агенция „Национална сигурност“, Република България за предоставяне на услуги за информационно-комуникационни технологии, свързани с инсталирането и поддръжката на приложението на ООН goAML, като основа за водене на преговори.

    Споразумението предвижда въвеждането в експлоатация в Държавна агенция „Национална сигурност“ на приложението на ООН goAML и осигуряването на услуги по неговата поддръжка.

    Приложението на ООН goAML цели подпомагане на държавите членки в противодействието на финансовите престъпления, включително изпирането на пари и финансирането на тероризъм.

    Споразумението ще бъде подписано от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” при условията на последваща ратификация.

    България подкрепя приемането на Берлинската декларация за цифрово общество и цифрово управление, базирано на ценности

    Правителството одобри национална позиция, касаеща подписването на „Берлинска декларация за цифрово общество и цифрово управление, базирано на ценности“ (Berlin Declaration on Digital Society and Value-Based Digital Government). Инициативата стартира през юли 2020 г., едновременно с Германското председателство на Съвета на ЕС, и цели да надгради подписаната през 2017 г. по време на Естонското председателство, Талинска декларация за електронно управление (приета на министерска среща на 6 октомври 2017 г.).

    Предложената декларация, подчертава важността на цифровата трансформация, особено на фона на непредвидими събития с мащаба на пандемията COVID-19. В документа е залегнала силната ангажираност на правителствата да гарантират безопасността и надеждността на цифровите технологии и услуги. Отчетена е неразривната връзка между цифровата трансформация и цифровото участие. Подходът на насоченост към отделния потребител се запазва, но се изтъква необходимостта от извеждането на администрациите като водещи при осъществяването на цифровите трансформации.

    Декларацията обръща специално внимание на необходимостта от по-силно застъпване на основните човешки права при цифровизацията и гарантиране, че те се упражняват в баланс със свободите и правата на другите. Във фокуса на Берлинската декларация попадат: гарантиране на „дигиталния суверенитет“, както и въвеждане на механизми и създаване на правомощия за субектите на данни за контрол върху споделената информация и тяхната „цифрова следа“.

    България подкрепя приемането на Берлинската декларация за цифровото общество, която е изцяло в духа на европейските стратегии и политики, насочени към повишаване на сигурността, цифровата грамотност, борбата срещу престъпленията в цифрова среда, както и гарантирането на равно участие в процеса на цифрова трансформация и защита на основните човешки права и ценности.

    С оглед на тежката пандемична обстановка, свързана с COVID-19, предвидената за 8- ми декември 2020 г. в Берлин, Германия конференция ще бъде проведена онлайн. За България Декларацията ще бъде подписана виртуално от заместник министър-председателя по икономическата и демографската политика и министър на туризма Марияна Николова.

    Одобрени са резултатите от българското участие във видеоконференции на ресорни министри от страните членки на ЕС

    Правителството прие резултатите от проведената на 9 ноември неформална видео конференция на министрите на външните работи/търговията на ЕС. Министрите обсъдиха актуалното състояние на въпросите, свързани с търговските отношения със САЩ, прегледа на търговската политика и перспективите за Световната търговска организация /СТО/, търговските отношения с Китай и състоянието на текущите законодателни досиета. Обсъден бе и протичащия преглед на търговската политика на ЕС, като се отчете, че пандемията от коронавирус предполага фундаментални промени в търговската политика и нейното адаптиране към новите условия.

    България, в съответствие с одобрената позиция, подчерта значението на продължаването на усилията за засилено сътрудничество със САЩ в области от взаимен интерес като отбеляза, че САЩ продължава да бъде стратегически партньор на ЕС. Също така, приветства усилията на ЕК за изграждане на отворени търговски отношения с Китай, основани на равнопоставеност, честна конкуренция, спазване на правата на интелектуалната собственост и задълженията в рамките на СТО.

    Одобрени са също така резултатите от редовното заседание на Съвета „Общи въпроси“, което се проведе на 17 ноември чрез видеоконферентна връзка. Германското председателство информира Съвета за актуалното състояние по преговорната рамка с Република Северна Македония и Албания. България подкрепи проекта на преговорна рамка с Албания. България на този етап не може да подкрепи проекта на преговорна рамка с Република Северна Македония и провеждането на Междуправителствена конференция през декември тази година. Българската страна запозна министрите с хода на двустранните разговори между София и Скопие и изрази благодарност на Германското ротационно председателство на Съвета на ЕС за положените усилия. Позицията на България се основава на Рамковата позиция на Министерски съвет от 9 октомври 2019 г., подкрепена с Декларация на Народното събрание от 10 октомври 2019 г. с участието на всички политически партии.

    В рамките на заседанието бяха обсъдени докладите на Годишния преглед по върховенството на правото в ЕС за първите пет държави членки по протоколен ред, сред които и България. Съветът дискутира и борбата с антисемитизма. В публична сесия министрите обсъдиха хода на преговорите по новата Многогодишна финансова рамка на ЕС, а Европейската комисия представи работната си програма за 2021 г.

    Неформална видеоконференция на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване“, ще се проведе на 2 декември. Дискусията ще се концентрира основно върху законодателните предложения на Европейската комисия (публикувани на 11 ноември 2020 г.) за създаване на Европейски здравен съюз за координация и реакция при здравни кризи. Темата е приоритетна за здравните министри с оглед необходимостта от засилено европейско сътрудничество за контрол на пандемията COVID-19 в дългосрочен план. Законодателните предложения целят подобряване на функциите на Европейски център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) и на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА), както и усъвършенстване на капацитета на ЕС за овладяване на бъдещи пандемии. В рамките на срещата ще се обсъди и публикуваната от Европейската комисия Фармацевтична стратегия на Европа. Сесията ще предостави възможност делегациите да бъдат информирани и да обменят мнения за напредъка по текущи важни здравни теми за ЕС, касаещи оценка на здравните технологии, новата здравна програма EU4Health, Европейски план за борба с рака, медицински изделия.

    На 3 декември ще се състои неформална видеоконференция на министрите по заетостта и социалната политика. В рамките на видеоконференцията ще се проведат два ориентационни дебата.

    Първият дебат е посветен на темата „Нова заетост – заетост, ориентирана към хората: осигуряване на справедливи условия на труд и социална закрила в рамките на икономиката на онлайн платформи“. В позицията на България се посочва, че динамичните технологични промени водят до съществени изменения в естеството на трудовите отношения. Като първа крачка за осигуряване на по-добра подготовка за посрещане на очакваните промени Министерството на труда и социалната политика реализира проект „Бъдещето на труда“, който се фокусира върху изследвания и инструменти, свързани с очакваните нови форми на труд. Темата е засегната и в новата Програма за развитие на човешките ресурси 2021 – 2027 г., в рамките на която ще се финансират обучения за придобиване и развитие на умения и компетентности, необходими във връзка с бъдещите изисквания на пазара на труда.

    По време на втория ориентационен дебат министрите ще обсъдят как да се прилага стратегията на Европейската комисия за равенство на половете 2020 – 2025 г., за да се постигне равно участие на жените и мъжете на пазара на труда. България винаги е насърчавала равенството между половете като едно от основните права, залегнали в Договорите за Европейския съюз. В позицията на България се подчертава, че изпълнението на дейностите по стратегията следва в пълна степен да отчита Договорите, националното законодателство, традиции и практики на държавите членки.

    Съветът на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика (формат „Транспорт“ и формат „Телекомуникации“) ще проведе заседание чрез видеоконферентна връзка на 7 и 8 декември.

    В рамките на заседанието във формат „Телекомуникации“ ще бъде обсъден Акт за управление на данните. Позицията на българската страна е, че по-широкото използване на повече публично притежавани данни е необходима стъпка, но изисква задълбочен анализ на всеки конкретен случай. Целта е да се създадат подходящите условия за физически лица и компании да се доверят, че когато споделят своите данни, те ще се обработват от организации, основани на ценностите и принципите на ЕС.

    По време на съвета във формат „Транспорт“, който ще се проведе на 8 декември, ще бъде обсъдена директива относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (т. нар. Директива „Евровинетка“). Страната ни ще предложи запазването на максимална гъвкавост и прагматичен подход при преговорите с Европейския парламент. За България е важно постигането на яснота и лесна приложимост на текстовете, както и осигуряване на правна сигурност и избягване на евентуален риск от нелоялна конкуренция.

    Българската страна ще участва в дебат по ревизирано предложение на Комисията за Единно европейско небе. В позицията на страната ще се подчертае, че България подкрепя основните цели на Единното европейско небе, както и всички усилия, които биха ускорили тяхното постигане. Въпреки това, въвеждането на фундаментални промени в европейската система за управление на въздушното движение, като например прехвърляне на правомощия от държавите към Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (EASA) и Управителния орган на мрежата ЕВРОКОНТРОЛ, създаването на европейски икономически регулатор, единна таксова единица и други, изисква наличието на всеобхватна оценка на въздействието. Предлаганите промени могат да доведат до проблеми с безопасността и до увеличаване на разходите, в противоречие е основните цели на Единното европейско небе, поради което е необходим обстоен предварителен анализ.

    На 8 декември чрез видеоконферентна връзка ще заседава Съвет „Общи въпроси“. Съветът ще подготви редовното заседание на Европейския съвет на 10-11 декември, който ще разгледа темите COVID-19, изменение на климата, сигурност, борба с тероризма, отношенията на ЕС – държавите от Южното съседство и ЕС-САЩ. България подкрепя и работи за постигане на климатична неутралност на ЕС до 2050 г. Страната ни споделя и подкрепя визията, че грижата за околната среда и климата трябва да са неизменна част от мерките за възстановяването на Европа от кризата, която пандемията причини и продължава да задълбочава. Целта на Съвета е одобряването на обвързваща цел на Съюза за най-малко 55% намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. спрямо нивата през 1990 г. Министрите ще бъдат информирани за хода на преговорите за бъдещите отношения с Обединеното кралство, за лансирания от Европейската комисия Европейски план за действие в областта на демокрацията и за инициативи по линия на законодателното програмиране.

    „Пътно строителство” АД ще добива варовици от находище „Тервел-Бонево”

                Добричкото дружество „Пътно строителство” АД ще добива строителни материали – варовици, от находище „Тервел-Бонево“. Това е регламентирано в решение на Министерския съвет, взето днес, с което дружеството е определено за концесионер.

                Находище „Тервел-Бонево“ е разположено в землищата на гр. Тервел и с. Бонево, област Добрич. Концесията за него се предоставя за срок от 35 години, като през този период дружеството ще инвестира около 70 хил. лв. в добивните дейности. Очакваните концесионни плащания за целия период ще надхвърлят 2 млн. лв. без ДДС. В съответствие с изискванията на Закона за подземните богатства тези приходи постъпват в държавния бюджет и в бюджета на общината по местонахождение на концесионната площ – в случая това е община Тервел.

    Откриват се процедури за възлагане на концесия за част от морски плаж „Добруджа – юг“ и част от морски плаж „Панорама- юг“

    Министерският съвет взе решение да бъдат открити процедури за възлагане на концесия за част от морски плаж „Добруджа – юг“ в община Шабла и за част от морски плаж „Панорама- юг“ в община Варна. Целта е обезопасяване на морските плажове и предоставяне на услуги от обществен интерес за срока на концесията.

    Процедурите се провеждат по реда на Закона устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Предлага се срокът на всяка от концесиите да е 15 години, като срокът е обоснован от гледна точка на срока за откупуване на инвестициите и визията за дългосрочно развитие на морския плаж.

    Относно морски плаж „Добруджа – юг“ размерът на минималното годишно концесионно възнаграждение е 6 498,87 лева без ДДС, а относно морски плаж „Панорама- юг“ – 54 853,66 лева без ДДС. Размерът е определен съгласно приетата от Министерския съвет Методика за определяне минималния размер на концесионното възнаграждение за морските плажове – обекти на концесия, по реда на чл. 8, ал. 2 и 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.

    Двата плажа ще бъдат обезпечени със задължителните дейности по ЗУЧК – осигуряване на водното спасяване, обезпечаване на прилежащата акватория, здравното и медицинското обслужване и санитарно-хигиенното поддържане на морския плаж и предоставяне на услуги от обществен интерес.

    Правителството удължи изпълнението на девет национални научни програми

    Министерският съвет прие Решение за актуализиране на девет Национални научни програми. Със срок от една година се удължава изпълнението на програмите: „Информационни и комуникационни технологии за единен цифров пазар в науката, образованието и сигурността“, „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита“, „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“, „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“, „Културноисторическо наследство, национална памет и обществено развитие“, “Електронно здравеопазване в България“, „Репродуктивните биотехнологии в животновъдството в България“, „Млади учени и постдокторанти“; „Иновативни нискотоксични биологично-активни средства за прецизна медицина.

    Актуализацията се налага предвид това, че споразуменията между МОН и водещите организации, които изпълняват програмите, се сключват в края на съответната финансова година. Удължаване на сроковете ще позволи максималното постигане на заложените в програмите индикатори с цел намиране на компетентни решения и постигане на качествени научни резултати в полза на икономиката и обществото.

    Към програмата „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“ се включва допълнителен работен пакет съгласно ангажиментите на страната ни, свързани с прилагане изискванията на природозащитните директиви – за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, за опазване на дивите птици, както и разработването на специфични цели за защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000. В резултат на това ще бъдат разработени поетапно и съгласувани с Европейската комисия специфични и подробни природозащитни цели на ниво 13 защитени зони.

    В рамките на отделните научни програми се извършват изследвания на климата, водните ресурси, бедствията, културното и историческото наследство, цифровите технологии и технологиите за електронно здравеопазване, както и проучвания в областта на здравословните храни и биотехнологиите и др. Програмите допринасят и за насърчаване реализацията на младите учени в научните организации и висшите училища в страната.

    Увеличават се ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2020 г. по бюджета на Министерството на туризма

    Министерският съвет одобри увеличение на утвърдения по чл. 21, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. показател по бюджета на Министерството на туризма „Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2020 г.“ със сума в размер на 2 435 000 лв.

    Увеличението ще позволи Министерството на туризма да постави началото на масирана рекламна кампания за популяризиране на зимния туризъм в България, както на вътрешния, така и на целеви за страната ни пазари. Тази рекламна кампания се явява една от много стъпки, които Министерството на туризма предприема за спасяване на зимния туристически сезон и стабилизиране на българския туристически бизнес – един от най-силно засегнатите сектори от пандемията COVID-19.

    Международната рекламна кампания ще бъде насочена главно към съседните на България страни, чиито граждани могат да посетят страната ни с автомобили. Имайки предвид, че авиокомпаниите в момента не осъществявате редовни полети, а всички чартърни програми от Германия, Великобритания и Израел бяха спрени в последния месец, то възможността за туристическо посещение с автомобил се явява изключително важно предимство на туристите от балканските страни. Това е една от причините рекламата за зимния туристически сезон да бъде насочена главно към гражданите на Румъния, Гърция, Турция, Сърбия и Република Северна Македония.

    Одобрени са вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на МОСВ

    Правителството одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за 2020 г.

    С вътрешнокомпенсираната промяна между утвърдените разходи по области на политики и бюджетна програма „Администрация“ се преразпределят финансови средства в две посоки. Първата е в рамките на утвърдените разходи за персонал, втората е в рамките на утвърдените разходи за издръжка във връзка с осигуряването на средства за превенция срещу разпространението на COVID-19 – за индивидуални предпазни средства за администрациите и дезинфекции на сградите.

    Промените няма да доведат до допълнителни разходи по бюджета на МОСВ, тъй като промяната се извършва в рамките на утвърдените разходи по бюджета на министерството.

    Одобрена е Националната програма за развитие „България 2030“

    Правителството одобри Националната програма за развитие „България 2030“. Програмата е рамков стратегически документ от най-висок порядък в йерархията на националните програмни документи, определя визията и общите цели на политиките за развитие във всички сектори на държавното управление, включително техните териториални измерения. Ангажиментът за разработване на национален стратегически документ за развитие на страната в средносрочен и дългосрочен период е залегнал в Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017-2021 г.

    С РМС №33 от 20 януари 2020 г. бяха одобрени визията, целите и приоритетите на Националната програма за развитие „България 2030“. Определени бяха три стратегически цели – ускорено икономическо развитие, демографски подем и намаляване на неравенствата, за постигането на стратегическите цели бяха дефинирани 13 национални приоритета. Одобреният документ включва детайлните правителствени намерения по тези приоритети, като са проведени обществени консултации по детайлизираната стратегия на Програмата с всички засегнати страни.

    Предложеният механизъм за наблюдение и контрол на изпълнението на стратегическия документ стъпва на съществуващия механизъм за наблюдение и контрол на изпълнението на Националната програма за развитие „България 2020“. За изпълнението на България 2030 ще бъдат изготвяни тригодишни планове за действие, а цялостната отговорност по изготвянето и актуализацията им ще бъде поета от Съвета за развитие към Министерския съвет.

    Утвърдени са промени в класификацията на областите на политики/функционалните области и бюджетните програми за периода 2018-2021 г.

    Правителството измени РМС № 502 от 2017 г. за утвърждаване на класификацията на областите на политики/функционалните области и бюджетните програми от компетентността и отговорността на съответния първостепенен разпоредител с бюджет, чийто бюджет се включва в държавния бюджет, с изключение на първостепенните разпоредители е бюджет по бюджетите на Народното събрание и на съдебната власт, за периода 2018-2021 г.

    В резултат, в бюджета на Министерството на отбраната бюджетната програма „Военна информация“, с код 1200.02.02 към Политиката в областта на съюзната и международната сигурност, се заменя с бюджетна програма „Военно разузнаване“, считано от 01.01.2021 г. – това е във връзка с последните изменения и допълнения на Закона за военното разузнаване, съгласно които Служба „Военна информация“ е преименувана на Служба „Военно разузнаване“.

    С направените промени ще се утвърди устойчива рамка на областите на политики/функционалните области и бюджетните програми, по които се разпределят разходите, както и ще се постигне пълно съответствие на програмите и целите е нормите, заложени в законодателството в тази област.

    Одобрени са вътрешнокомпенсирани промени по бюджета на Министерството на правосъдието

    Министерският съвет одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на правосъдието за 2020 г.

    След извършен в Министерството на правосъдието анализ на изпълнението на бюджета, беше установено, че се очаква недостиг на разходи за персонал и издръжка на утвърдените разходи по бюджетна програма „Затвори – изолация на правонарушителите“, по „Политиката в областта на изпълнението на наказанията“.

    В тази връзка бе необходимо да бъдат осигурени допълнително разходи над предвидените за 2020 г. в размер общо на 2 375 000 лв., в т.ч. за персонал в размер на 1 160 000 лв. и за издръжка в размер на 1 215 000 лв. Тези разходи ще бъдат осигурени за сметка на намаление на планираните разходи за персонал по бюджетна програма „Охрана на съдебната власт“ в рамките на „Политиката в областта на правосъдието“ и на планираните разходи за издръжка по бюджетна програма „Администрация“.

    Дребномащабният риболов в Черно море се обособява като специфична стопанска дейност

    Дребномащабният риболов в Черно море се обособява като специфична стопанска дейност. Това стана възможно след като Министерски съвет одобри Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите. По този начин ще се намали административната тежест за малките риболовни оператори.

    Чрез промените се предоставя възможност на лицата, които желаят да извършват дребномащабен риболов с риболовни кораби с обща дължина под 10 метра, да заявят изрично желанието си пред съответния административен орган. Те ще имат право да извършват дейност само с разрешително за дребномащабен риболов, а не както досега с разрешително за стопански риболов и документ за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.

    Въвежда се и валиден билет за любителски риболов във водите на Черно море, чрез който ще се приложи унифициран подход към всички любители риболовци. Това ще доведе до повишаване на събираемостта на данни за този вид риболов.

    С цел повишаване на информираността и осигуряване на достъп до водните обекти държавна собственост, в които е предоставено управлението на рибните ресурси на сдружения за любителски риболов, ще бъдат въведени нови изисквания за обозначаването им и определянето на зона за свободен достъп до тях. По този начин ще се гарантира по-доброто управление на рибните ресурси в съответния воден обект. Ще се даде възможност в определена зона от него, лицата, които имат валиден билет за любителски риболов.

    В Проекта на ЗРА са допълнени забранените уреди, средства, принадлежности и приспособления за извършване на риболов, заради отрицателното въздействие, което оказват върху рибния ресурс. Това са уредите серкме, цапало, рачило и герим.

    Предвиждат се по-добри условия за заплащането на труда на служителите в социалните услуги

    Правителството прие Наредба за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет. С документа се определят минималните размери на индивидуалните основни месечни работни заплати за всяка от групите длъжности във всички видове социални услуги в процентно съотношение към минималната месечна работна заплата за страната.

    Например, индивидуалната основна месечна заплата за ръководителите на социални услуги като терапия и рехабилитация и обучение за придобиване на умения, не може да е по-ниска от 180 на сто от минималната заплата. За специалистите, които предоставят тези услуги, се предлага минималното заплащане да е 160 на сто от минималната заплата за страната. За ръководители на социални услуги за резидентна грижа за деца и пълнолетни хора с трайни увреждания се предлага минималната заплата да е най-малко 220 на сто от най-ниското възнаграждение в страната. Специалистите в тези услуги ще получават най-малко 190 на сто от минималната заплата.

    Най-високи минимални размери на работните заплати се предлагат за служителите в услугите, които предоставят интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа. За ръководители на такива услуги минималната месечна заплата не може да е по-ниска от 250 на сто от установената за страната минимална заплата. За специалистите, предоставящи социални услуги, месечното възнаграждение се предлага да е най-малко 220 на сто от минималната заплата.

    Приемането на наредбата е регламентирано в Закона за социалните услуги. С приемането й ще се създадат по-добри условия за заплащане на труда на служителите в социалните услуги, което е предпоставка за повишаване на тяхното качество и ефективност. Ще се избегне и сегашното несправедливо положение, при което заплащането на труда на специалистите е почти изравнено с това на неквалифицирания персонал. Чрез гарантирането на по-добри условия за заплащане се цели да се преодолее и отливът на специалистите от сектора на социалните услуги към други по-добре финансирани сектори, което към настоящия момент е сериозен проблем.

    Очаква се утвърдените стандарти да имат отражение върху възнагражденията на около 16 000 служители, осъществяващи дейностите по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет. Стандартите ще се прилагат от 1 януари 2022 г.

    Министерският съвет одобри Ръководство за извършване на последваща оценка на въздействието

    Правителството одобри Ръководство за извършване на последваща оценка на въздействието – официален методологически документ за изследване на резултатите от прилагането на нормативните актове – закони, кодекси, подзаконови нормативни актове на Министерския съвет. Целта му е да подпомага експертите от администрацията в хода на оценката и усъвършенстването на нормативните актове.

    Ръководството ще съдейства за повишаване на качеството на последващите оценки на въздействието, засилване на информираността и включването на заинтересованите страни в процесите на оценка на ефектите от приложението на нормативните актове.

    Ръководството ще бъде публикувано на Портала за обществени консултации.

    Кабинетът прие Постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет

    Правителството прие Постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет в областта на държавната служба и служителите в администрацията.

    С проекта на постановление се предлагат промени в Класификатора на длъжностите в администрацията и наредбата за прилагането му, Наредбата за студентски стажове в държавната администрация, Наредбата за стипендиантската програма в държавната администрация, в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация и Наредбата за служебното положение на държавните служители.

    Целта на предложените промени е: длъжностите в администрацията да бъдат приведени в съответствие със спецификата на осъществяваните дейности; да се разширят възможностите за стаж в администрацията, като студентите по своя инициатива ще могат да търсят стаж в желана от тях администрация; да се уеднаквят изискванията за български и чуждестранни студенти при реализиране на стипендиантската програма в държавната администрация; да се уеднакви приложното поле на длъжността „експерт по мрежова и информационна сигурност“ с посоченото в други нормативни актове; да се определи нов орган, който дава указания по прилагането на Наредбата за служебното положение на държавните служители – председателят на Съвета за административната реформа.

    Правителството одобри финансовото разпределение по оперативните програми 2014 – 2020 г. на средствата за 2021 г. от новия инструмент на ЕС – REACT-EU, в подкрепа на преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19

    Правителството прие Решение, с което одобрява финансово разпределение по оперативни програми 2014 – 2020 г. на средствата от ЕС за 2021 г. в подкрепа на преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19 и подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката – REACT-EU.

    Средствата по REACT-EU се разпределят в два транша с бюджетите на ЕС за 2021 и 2022 г. Финансирането за 2021 г. се разпределя между държавите членки въз основа на статистическите данни за брутен вътрешен продукт и заетост, публикувани през есента на 2020 г. Средствата за държавите членки за 2022 г. ще бъдат определени през есента на следващата година.

    Средствата от REACT-EU за България за 2021 г. са в размер на 411,2 млн. евро или 804,2 млн. лева, като по оперативните програми ще бъдат финансирани мерки за подкрепа на инвестициите в продукти и услуги за здравно обслужване, инвестиционна подкрепа за малки и средни предприятия, схеми за заетост и подкрепа за самостоятелно заети лица. Предвидени са и средства, с които ще бъде продължен проектът „Топъл обяд“ по Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица.

    Определен е нов председател на Държавната агенция за българите в чужбина

    Министерският съвет със свое решение определи за председател на Държавната агенция за българите в чужбина Илия Гюдженов.

    Илия Гюдженов притежава необходимия ценз съгласно изискванията на Закона за администрацията.

    Досега Държавната агенция за българите в чужбина се ръководеше от изпълняващ тази длъжност заместник председател.

    Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването

    Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2020 г. в размер до 14 000 000 лв. Средствата са предназначени за закупуване на лекарствения продукт Veklury (ремдесивир) за лечение на COVID-19. Предвид извънредните обстоятелства в условията на усложнена епидемична обстановка от COVID-19 се налага своевременното осигуряване на лекарствения продукт Veklury (ремдесивир).

    На днешното правителствено заседание беше прието също така Решение за отмяна на РМС № 851 от 2020 г. за предложение до Народното събрание за одобряване на сключените договори за покупко-продажба и доставка на лични предпазни средства, медицински изделия, тестове за диагностика и лекарствени продукти във връзка е пандемията от COVID-19. Предмет на направеното предложение са сключени договори за покупко-продажба и доставка на лични предпазни средства, медицински изделия, тестове за диагностика и лекарствени продукти във връзка е пандемията от COVID-19, по които изпълнението е започнало, като по всички договори са направени доставки и са извършени плащания. По десет от договорите задълженията на страните са изпълнени и е извършено окончателно плащане.

    Правителството прие Национален план за готовност при пандемия

    Министерският съвет прие Национален план на Република България за готовност при пандемия. Планът е изготвен в изпълнение на Решение за актуализиране на Национален план за готовност за пандемия, прието на 22.10.2020 г. от 44-то Народно събрание на Република България.

    Основната цел на Националния план за готовност за пандемия е да се ограничи заболяемостта и да се намали смъртността от пандемичната инфекция едновременно с осигуряване на оптимални възможности за лечение на заболелите. Разписани са дейности за адекватна организация за своевременно предприемане на необходимите действия за поддържане на функционирането на основни за обществения живот сектори и служби, осигуряване на постоянна, достоверна и актуална информация за обществото относно хода на пандемията и предприетите мерки.

    Националният план за готовност при пандемия има общ характер и включва основни насоки за действие и комплексен междуведомствен подход за управление и противодействие на свързаните с масовото разпространение на дадено заразно заболяване неблагоприятни здравни, икономически и обществени последици. Координацията между секторите и различните административни нива е ясно дефинирана, като е посочено кой ще е отговорен за всяка дейност от етапите на пандемията и това се променя в зависимост от нейната тежест и въздействие. Предвидено е съществуващите структури и механизми за спешен отговор в държавния и в частния сектор да се използват и за реакция при пандемия. Определена е и ролята на местните власти в координирането с неправителствения сектор на дейностите по обслужването на голям брой болни и за подпомагане на нуждаещите се по време на пандемия (храна, подслон, вода, санитария, мед. обслужване).

    С допълнителни 182 млн. лв. по ОПРЧР 2014-2020 ще се финансират мерки срещу разпространението на COVID-19

    Правителството даде съгласие Управляващият орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 да сключва договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на до 8,01 на сто над определения й бюджет във връзка с мерки в подкрепа на борбата с разпространението на COVID-19. По този начин ще се осигурят 182 млн. лв., с които ще се обезпечат плащанията от Министерство на здравеопазването към медиците на първа линия, изплащането на компенсациите за заетите в неплатен отпуск от затворените икономически сектори със заповед на държавен орган, както и сключването на договори с общините за предоставяне на патронажна грижа за най-уязвимите лица.

    Допълнителният ресурс ще осигури възможност 23 000 здравни работници да получават предвидените допълнителни 1000 лв. месечно над основните им възнаграждения. Със средствата общините ще могат да продължат да предоставят патронажна грижи за възрастни хора и лица с увреждания чрез услуги в домашна среда, както и ще се осигури допълнително финансиране с цел подкрепа на общините за приспособяване на делегираните от държавата социални услуги спрямо безпрецедентните предизвикателства, свързани с разпространението на COVID-19. С допълнителните средства ще се подкрепят и  работодателите с цел запазване заетостта на служителите в секторите, в които стопанската дейност е временно преустановена заради наложените от държавата противоепидемични мерки.

    Наддоговорените средства ще бъдат компенсирани от предстоящо допълнително финансиране от механизма REACT-EU за ОПРЧР 2014-2020.

    Коментари от Фейсбук