Гробището на село Черганово днес изглежда така, както не би трябвало да изглежда нито едно място, посветено на паметта на нашите близки. До него е почти невъзможно да се стигне пеша, а с кола е истинско изпитание – кал, тиня, огромни локви. Разграден двор, липса на ограда, липса на порта. Мръсотия и занемареност, които бодат очите и сърцето.
А в средата на тази тъжна картина – една самотна църковна служителка, изпратена да продава свещи. Стои като призрак сред място, което мъртвите – и паметта за тях – не заслужават.
Толкова ли е трудно кметството и църковното настоятелство да се организират, да съберат хората, да поискат помощ? Да направят това място достойно, чисто, подредено? Да, сигурно става дума и за пари. Но пари се намират, когато има сърце. И хора се намират, когато има воля.
Жалка Задушница. Не защото ние не носим торби с хляб и ястия. А защото мъртвите не искат питки и мръвки. Искат уважение. Искат тишина, чистота и достойно място за почит.
Последвайте ни и в Телеграм