От тайни сбирки през войните до домакинство на световни конгреси – как Градът на розите се превърна в един от основните центрове на международния език у нас.
Когато през 1887 г. д-р Лудвиг Заменхоф създава есперанто (в превод: „онзи, който се надява“), той мечтае за свят без езикови бариери, в който народите общуват като равни. В Казанлък тази идея намира изключително плодородна почва още в самото начало на XX век.
Историята на организираното есперантско движение в града започва на 21 юли 1903 г., когато по инициатива на Димитър Янков десетима ентусиасти – най-вече местни учители – полагат основите на дружество „Роза вало” („Розова долина“). Въпреки че балканските войни и Първата световна война временно замират дейността му, през 1919 г. младежкият дух на казанлъшките ученици отново я възражда.
Движението преминава през редица изпитания. След 1934 г., заради ограниченията на Закона за защита на държавата, казанлъшките есперантисти са принудени да работят почти конспиративно. Въпреки това те продължават да организират тайни курсове, изложби и да поддържат активна кореспонденция с целия свят.
Истински подем движението изживява през втората половина на XX век. Казанлъчани стават част от глобална мрежа – местният архив пази писма и картички от Япония, Франция, Холандия, САЩ, Австралия и редица други страни.
Ентусиазмът заразява и най-младите: през 1963 г. седем деца от Казанлък и Крън участват в Световния детски есперантски конгрес в София, където рамо до рамо с връстници от цял свят разискват темата за мира и приятелството на езика, който ги обединява.
Благодарение на дейни личности като Димо Мартинов, инж. Свобода Дамянова, Ганчо Дамянов и много други, Градът на розите се утвърждава като престижен домакин на мащабни международни форуми.
През 1993 г. Казанлък посреща 66-я конгрес на Наднационалната световна асоциация (SAT) с 300 делегати от 21 държави. През 2007 г. градът е домакин на 59-ия конгрес на Българския есперантски съюз, където се ражда идеята ключова информация за Долината на розите, тракийското наследство и Чудомир да бъде преведена на есперанто. През 2008 г. Казанлък за втори път приема Световния конгрес на SAT (81-во издание), събирайки делегати от над 12 страни, които приемат важни социални и хуманитарни декларации.
През годините казанлъшките есперантисти оставят след себе си не само богата културна история, но и ценен архив – хиляди книги, писма и документи, дарени на музей „Искра“ и библиотека „Искра“.
Макар днес движението да съществува в по-тесен кръг, то остава жив пример за това как един малък български град може да бъде отворен прозорец към света – чрез идеала за взаимно уважение, неутралност и сътрудничество между народите.
По материала „115 ГОДИНИ ЕСПЕРАНТСКО ДРУЖЕСТВО „РОЗА ВАЛО”
/„РОЗОВА ДОЛИНА”/ В ГРАД КАЗАНЛЪК И РАЙОНА“ на краеведа Донка Данова, публикуван в свитък „КРАЕВЕДСКИ ЧЕТЕНИЯ“ СВИТЪК IV на ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ „ИСКРА” – КАЗАНЛЪК, 2018 г.
На снимката: 2008 г. Казанлък за втори път приема Световния конгрес на SAT (81-во издание), Снимка: Личен архив на Донка Данова
Последвайте ни и в Телеграм