През 1890 г. в първата емисия банкноти от 10 лева в Следосвобожденска България била изобразена розоберачка. На лицето на банкнотата с формат – 140 х 90 мм, хоризонтално бил щампован фрагмент от гравюрата „Розобер“ на Феликс Каниц, а вдясно държавният герб.
За да бъде рекламиран по този начин характерният за Казанлък поминък, помогнал управителят на Българска народна банка тогава Михаил Тенев. Той е казанлъчанин, а в кариерата израства до Министър на финансите в правителството на Димитър Греков и първото правителство на Тодор Иванчов. Дарил личната си библиотека и осигурява парична подкрепа на читалища и други обществени организации в родния си град. Архивите говорят, че именно Тенев настоял точно розоберачката на Каниц да бъде използвана за банкнотата.
Австро-унгарският археолог, етнограф, географ и пътешественик Феликс Каниц си спечелил прозвището Балканския Колумб. Резултат от десетките му обиколки из българските земи са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер.
След пребиваването си тук той оставя емоционален очерк за красотата на Казанлък и гюловите му градини и популярната гравюра „Розобер при Казанлък“.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram