„Всяко начинание и нововъведение в областта на нашето земеделие се посреща от нашия земеделец с най-голяма упоритост. Той нищо не възприема, докато не види резултата“, жалва се през далечната 1927 г. местният агроном Георгиев в статия във вестник „Казанлъшка искра“ под заглавие „Мъчно се възприема“, поместена в челото на газетата.
Мъчнотията този път била за това, че казанлъчани не възприемали ползите от редосеялката, появила се като модерна и улесняваща труда техника за времето си.
Съпротивата на нашенеца срещу редосеялката агроном Георгиев сравнява с отпора му срещу чистотата и синкосването на семето за посев, докато накрая кандисал, но били нужни години наред демонстрации.
Агрономът в дописката, посветена на редосялката, изброява ползите и начина на работа на тази техника, вляза в употреба в по-напреднали и културни страни. Той дори посочва, че инвестицията в нея може да бъде покрита за две години.
В заключение агроном Георгиев припомня, че Агрономството в града със собствения трайор сортировач е успяло да почисти „на по-събудените и предприемчиви земеделци повече от 75 000 кг пшеница за посев, по-голямата част от това количеството се синкоса, а известна част се зася с редосеялката“.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram